Васил Петров - член на предишния състав на ВСС, част от вярното монолитно монзинство около Сотир Цацаров, е поредният, който претендира от Съвета десетки хиляди левове обезщетение.

Любопитно е, че Петров - бивш районен прокурор на Благоевград, е и баща на жената, от която е първото дете на Делян Пеевски. За него е характерна и огромна съобразителност - като например стана ясно, че си е изтеглил парите от КТБ на 17 юни 2014 г.

Новината, че Петров и Незабравка Стоева са завели дела срещу ВСС за общо над 180 000 лева компенсации за прослужено време в съдебната власт, съобщава днес "News Lex bg".

Имат ли право на обезщетения и от кого - по този въпрос за пореден път спорят Софийският районен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС), намесен е и ВКС.

Както Стоева, така и Петров твърдят, че ВСС им дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напускат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лева, а на Петров за 77 892 лева, съобщава правният сайт.

Случаите им обаче са по-различни от тези на двама други бивши от ВСС и от Инспектората, които също търсят обезщетения – Румен Боев и Димана Йосифова.

В общия случай става дума за дългогодишни магистрати, които вече веднъж са получили обезщетението си при напускане на системата, след като са били избрани за членове на ВСС и ИВСС (Петров е ценен кадър - бил е член и на двете, б.р.).

След края на мандата си са се върнали на работа и при пенсиониране или последващо напускане, придобиват право на допълнително обезщетение.

Незабравка Стоева изчислява и „стар“ стаж

Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и районен съдия в Благоевград до юни 1992 г., когато е била освободена. Към онзи момент тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал подобни обезщетения при напускане.

След това повече от 15 години е работила извън съдебната власт като адвокат, преподавател и председател на общинския съвет в Благоевград.

През юни 2008 г. тя беше един от кандидатите, избрани да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му в началото на 2012 г. След това Стоева беше избрана и за член на ВСС от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 г. не се е връщала в съда, а започна работа в Националния институт на правосъдието.

Пред районния съд Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система и казва, че при освобождаването ѝ през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.

Съдебният съвет е поискал искът да бъде отхвърлен, като е посочил, че не може да отговаря по него.

Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила иска на Стоева, като в решението си пише, че тя изобщо няма основание да иска такова обезщетение. Позовавайки се на материал в „Лекс“ от октомври 2019 г., съдийката отбелязва, че е известно, че се готвят промени в ЗСВ, които предвиждат право на обезщетение на кадровиците при напускането им за прослужено време в съвета, но не за повече от пет години, което според СРС, само по себе си потвърждава факта, че те към настоящия момент не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

„Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, като правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата ѝ като член на ВСС. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат. Ищцата не следва да черпи и положителни правни последици от решения на висшия административен орган на съдебната власт, които противоречат на закона, още по-малко те могат да повлияят на законосъобразното разрешаване на настоящия правен казус от съда“, пише СРС. Според съдия Анастасиадис обаче правилно искът е насочен срещу ВСС като последен работодател, с който Стоева е имала сключен трудов договор.

Решението обаче е обезсилено изцяло от Софийския градски съд (СГС), който връща делото отново на първата инстанция. Според съдиите Красимир Мазгалов (председател на състава), Силвана Гълъбова (докладчик) и младшия съдия Ивелина Симеонова, ВСС не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната практика на Върховния административен съд. Затова СГС решава, че искът е трябвало да бъде насочен към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 г.

Според градския съд ВСС не се явява работодател съгласно чл. 61, ал.2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото срещу съдебния съвет.

Васил Петров по стъпките на Стоева

Проверка на „Лекс“ показва, че аналогичен казус в съда има и с Васил Петров.

Както Стоева, така и Петров бяха членове на ВСС от 2012 г. до 2017 г. Преди това той е бил 3 години и половина инспектор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил само от 1981 г. до 1984 г., когато е ръководил районната прокуратура в Благоевград.

И той като Стоева е сумирал стажовете си, за да изчисли, че има общо прослужени 11 години и половина и иска 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лева. Петров също е завел иск срещу ВСС, който в началото на годината е бил отхвърлен от съдия Цветелина Костова от Софийския районен съд, въпреки че и според нея делото срещу ВСС е допустимо, защото това е бил последният работодател на Петров.

В решението си съдия Костова пише, че възнаградителният характер на обезщетението, което по дефиниция представлява благодарност и награда, е за точно определен труд – на съдия, прокурор или следовател.

Васил Петров е обжалвал решението и делото вече е в градския съд.

А какво каза ВКС?

Върховният касационен съд прие в решение за развитието на правото по чл. 290 от ГПК, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за прослужено време в съдебната власт, пише още "Лекс"

Делото беше на Никола Кърпаров, който до 1992 г. е имал над 9 години стаж като съдия, после е станал началник на затвора в Пловдив, а през 2014 г. се върнал в съдебната система като прокурор и се пенсионирал през 2017 г.

Беше му отказано обезщетение, съдилищата в Пловдив отхвърлиха иска му и делото стигна до ВКС. Един от въпросите, заради които върховните съдии допуснаха делото, беше свързан именно със зачитането на стажа. В решението си те обясниха, че за пръв път подобно обезщетение е предвидено през 1998 г. в чл. 139г от отменения вече ЗСВ. Тогава за магистратите са били предвидени 20 заплати при пенсиониране, ако са работили в системата през последните 10 години. След това условията за получаване на обезщетения вече не са обвързани задължително с пенсионирането. В решението си ВКС посочи, че разпоредбите на ЗСВ са материалноправни и затова имат действие занапред – от влизането им в сила, както и по отношение на висящи към същия момент правоотношения.

От разяснението на върховните съдии следва, че шестте години стаж на Незабравка Стоева и трите години на Васил Петров не би трябвало да бъдат зачитани при изчисление за евентуално обезщетение, защото са отпреди 1998 г. Без тях пък двамата нямат изискуемите 10 години стаж в системата, тъй като прослуженото време като инспектори и членове на съвета не стигат за получаване на компенсация, поясняа още "Лекс".