И днес продължи заседанието на Народното събрание, в което депутатите трябваше да приемат окончателния вариант на Закона за републиканския бюджет през 2021 г. И днес обаче времето не им стигна и финалното одобряване на всички текстове вероятно ще стане утре. 

Заседанието бе прекъснато точно в 20 ч., до когато народните представители си бяха удължили работното време. В момента на прекъсването тъкмо се отваряха гласуванията по преходните и заключителните разпоредби. 

И днес, както и вчера, когато се обсъждаха т. нар. малки бюджети, заседанието се превърна в нещо като моноспектакъл на БСП - оттам коментираха активно много от предложените текстове, опитваха се да аргументират и своите предложения. Същото, но доста по-рядко правеха от ДПС. ГЕРБ обаче почти тотално липсваше от дебата, а депутатите на управляващата партия по-скоро си говореха помежду си, отколкото да слушат разискванията. Рядко, но все пак по-осезаемо се включваха представителите на коалиционния партньор "Обединени патриоти". 

Все пак - какво се прие днес? 

Окончателно - и догодина хазната ще завърши на дефицит, тоест ще похарчи повече, отколкото ще събере. Хазната ще завърши на минус с точно 5,484 млрд. лв. или 4,4% от БВП.

Тоест - общият дефицит за двете години ще достигне 10 млрд. лв., защото през този закон се прави и актуализация на тазгодишния бюджет, където дупката се предвижда бъде отново около 5 млрд. лв. Такъв обаче е заложен и за следващите 2022 г. и 2023 г.  По принцип правителството няма право да преминава прага от 3%, но след дерогацията на това основно правило от ЕК и България промени своя закон временно, така че да може да се впише в рамката.

В същото време депутатите приеха, че до 2023 г., какъвто е хоризонтът на средносрочната бюджетна рамка, държавният дълг може да  достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. Причината е коронавирусната криза и наложителните след това социално-икономически мерки. Таванът на възможния изтеглен дълг за другата година е закован на 4,5 млрд. лв. 

Във финансовата рамка за следващата година се залагат 47,17 млрд. лв. приходи. При данъчните приходи ще има постъпленията от ДДС - 11,22 млрд. лв., следват приходите от акцизи - 5,58 млрд. лв. и тези от данъци върху доходите на физически лица 4,42 млрд. лева. Планираните разходи са 52,5 млрд. лв. Най-голямото разходно перо е за социална политика - 18 млрд. лв.

И сега започват актуалните неща - НС, с гласовете на ГЕРБ, Воля и  "Обединени патриоти" реши да увеличи бюджета на МВР със 77 млн. лв., за да може да вдигне заплатите на полицаите с 15%, или с 5% повече, от традиционно заложеното 10-процентно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор. Така общо разходите за персонал във вътрешното министерство достигат до над 1,8 млрд. лв. 

И още - през следващата година бюджетът за култура "подскача" с едва 13%, или номинално общо 244 млн. лв. Дебатът за парите в сектора се превърна и в един от най-дългите, защото в него участие взеха представителите на ГЕРБ - Евгени Будинов и Калин Вельов. Те обясниха пред всички, че знаят, че парите за култура са малко, че винаги не достигат, но пък сега имало повече и това е добре. 

В доста по-минорен тон и без особено интересни дебати бяха приети и бюджетите на всички министерства, като дори предложенията на БСП по отделните пера бяха сравнително малко. 

Всички планирани увеличения с 30% на разходите за служители в администрациите, които са били на първа линия в борбата с коронавируса, влизат в сила. 

Накрая - и през 2021 г. партиите ще взимат държавна субсидия от 8 лв. на реален изборен глас. 

Прие се и идеята за раздаване на еднократни ваучери за храна на пенсионерите от по 120 лв. Ще ги получат през април.

Приет бе и режим за изплащане на детските месечни надбавки. Семействата с доход до 510 лв. ще получават по 40 лв. на дете. За двете деца се взимат 90 лв., за три - 135, за четири - 145 лв. 

Какво не се прие?

Много. Накратко казано - БСП предлагаше, ГЕРБ отхвърляше. Отхвърлени бяха и много предложения на ДПС. 

На първо място трябва да се отбележи, че левицата, в лицето на лидерката Корнелия Нинова, още в самото начало поиска от управляващите да изтеглят този проект на бюджет, да регистрират новата ситуация с коронавируса и новите рестрикции, да изчислят сумите по новите, вече анонсирани, но и не въведени икономически мерки, и тогава да напишат нов вариант на закона. 

"Спрете гласуването на този бюджет, българите имат нужда от подкрепа, всеки трябва да почувства грижата на държавата. А тя има нужда от управление със здрав разум, предвидимост, спокойствие и сигурност", заяви Нинова. 

Очаквано - предложението срещна леденото мълчание на мнозинството.

Най-сериозното предложение на БСП обаче бе за промяна на член първи от закона, който урежда рамката. От соцпартията искаха промени почти във всички графи, но най-важното е, че предлагат въвеждането на прогресивна данъчна скала, за хората, които взимат заплати над 3900 лв. Според тях това ще генерира допълнителни пари в бюджета, които ще изплатят всички техни - доста раздути откъм финансиране, идеи за политики по пера. Според Румен Гечев така дори хазната ще излезе на дефицит с 500 милиона лева по-малко. 

Левицата поиска увеличение на парите на полицаите с 30%. Според социалистите до такова увеличение така или иначе ще се стигне, но след актуализация, както е ставало през миналите години. Не се прие. 

Твърде любопитното предложение на ДПС за създаването на нещо като държавна благотворителна платформа под шапката на МСТП също не бе одобрено. Припомняме, че Движението искаше да се разпише текст за платформата "Дари.бг", която ще събира парите от дарения, но заплатите и консумативите ще се плащат от държавния бюджет. Всичко това идва в отговор на скандала "Хелпкарма". 

Отхвърлено бе и предложението на Дора Янкова да се закупят медицински хеликоптери за 25 млн. лв., с които да се помага на хората от труднодостъпните места в страната. В интерес на истината трябва да се каже, че ГЕРБ обяви още през януари, че смята да закупи два такива хеликоптера с парите от Оперативна програма "Регионално развитие". 

И БСП, и ДПС поискаха повече пари за транспорт за малките населени места, както и за БДЖ. Не се прие, но управляващите смятат да финансират закупуването на нови влакове и композиции през плана за възстановяване на ЕС, от който България може да получи до 12 млрд. лв. 

Какво още трябва да се гласува?

Данъчните облекчения за родители вместо детски надбавки за всички. Управляващите първо предложиха да бъде премахнат подоходният критерий и добавки да взимат всички деца. Тази идея обаче срещна общественото недоволство, както и неодобрението на експертите, защото реално не отчиташе фактът, че по-богатите семейства нямат нужда от помощта, докато за по-бедните тя е очевидно недостатъчна. След това се появи идеята за оставане на подоходен критерий и за увеличаване на размера на плащанията. След като стана ясно, че и този вариант е неприемлив, ГЕРБ измисли новост. 

Детски надбавки с подоходен критерий (при доход до 510 лв.) ще има, но ще има и данъчно облекчение за всички родители, които работят и са декларирали доходите си. Така се предполага, че данъчното облекчение ще се ползва от всички - бедни и богати, но ще стимулира "отговорното родителство", по думите на Менда Стоянова. 

По предложение на ВМРО данъчното облекчение ще може да намали данъчната основа до 4500 лв. на година за едно дете, до 9000 лв. за второ и до 13 500 лв. за три. Средната "печалба" на семейство се пада по 37,5 лв. на месец, изчисляват управляващите. Важно - "бедните" семейства ще могат да ползват и детска надбавка, и данъчна отстъпка. 

Тепърва трябва да минат и поправките в Закона за потребителския кредит, които създадоха фантастичен законодателен хаос през последните часове. Припомняме, че през миналата седмица депутатите приеха, че неустойките по кредити може да са 100% от размера на самия кредит. Поправката бе вкарана по любимия начин - през закона за ДДС. След като стана публично ясно какво се случва обаче, от ГЕРБ побързаха да обяснят, че ще върнат стария режим и ще променят новия текст. 

Именно така вчера се появи изненадваща бюджетна комисия, която прокара поправката отново през друг закон - през този за държавния бюджет. Днес обаче президентът наложи вето на идеята и така се стигна до законодателния абсурд - да се наложи парламентът първо да премахне текста утре през Закона за държавния бюджет, а след това да гласува и ветото на президента.