Проектобюджетът за 2021 година бе публикуван от Министерство на финансите на 21 октомври. Последва един месец, в който идеите на ведомството на Кирил Ананиев бяха подложени на най-ожесточените критики, които подобна процедура е виждала в последните години. Днес, на 26 ноември, проектобюджетът е вече официално Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Той бе приет с гласовете на мнозинството от ГЕРБ и Обединени патриоти и остана почти непроменен в своята генерална философия. 

Идеята зад текстовете е колкото същата като през последните години, толкова и различна. ГЕРБ запазва своята политика на увеличение на заплатите в бюджетната сфера, на допълнително финансиране на образованието и здравеопазването, основен приоритет и тази година остава отбраната. 

В същото време проектът е изключително раздут откъм наливане на пари в социалната система, откъм генериране на дефицити и постепенно, но сигурно, увеличение на държавния дълг. Разписани са текстове, които предвиждат невиждани скокове на парите по отделни пера, които се оправдават с кризата и нуждата от допълнително финансиране с "грижа за хората."

Експертите обаче наричат бюджета "разхитителен", "предизборен", "нелогичен", "неадекватен" и "вкарващ ни в дългова спирала". 

Наистина се дават повече пари, но те са основно насочени към хора и групи, които така или иначе не са пострадали от пандемията - държавни служители и пенсионери. Разчетите като мерки в помощ на бизнеса са под 1% от общия бюджет, а само мярката 60/40 ще бъде финансирана с едва 300 млн. лв. Пари, които ще стигнат до март. Най-новите икономически идеи, които ще се обсъждат тепърва, в опит за подкрепа на компаниите, които се затварят от този петък - не са разписани в бюджета.

При всички положения ясно е едно - и този бюджет не предполага нито една истинска и генерална реформа, и този бюджет залага на изливането на средства в системи, чието управление не е оптимизирано, и този бюджет се отличава с липса на политическа визия по основните пера. 

И още - заложеният спад през тази и следващата година, по думите на икономисти, е нереален и ще бъде по-висок. В същото време растежът е надценен, оттам и приходите в хазната. Социалните харчове, разписани за една година, не могат да бъдат отнети от следващо правителство, защото политическата цена на такъв акт би била твърде голяма. Тоест - управляващите може и да са заложили бюджетна бомба за всеки, който управлява след тях. 

Все пак - ето какво бе прието през последните три дни от депутатите в българското Народно събрание.

Рамката

Окончателно - и догодина хазната ще завърши на дефицит, тоест ще похарчи повече, отколкото ще събере. Хазната ще завърши на минус с точно 5,484 млрд. лв. или 4,4% от БВП.

Тоест - общият дефицит за двете години ще достигне 10 млрд. лв., защото през този закон се прави и актуализация на тазгодишния бюджет, където дупката се предвижда бъде отново около 5 млрд. лв. Такъв дефицит обаче е заложен и за следващите 2022 г. и 2023 г.  По принцип правителството няма право да преминава прага от 3%, но след дерогацията на това основно правило от ЕК - и България промени своя закон временно, така че да може да се впише в рамката.

В същото време депутатите приеха, че до 2023 г., какъвто е хоризонтът на средносрочната бюджетна рамка, държавният дълг може да  достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. Причината е коронавирусната криза и наложителните поради това социално-икономически мерки. Таванът на възможния изтеглен дълг за другата година е закован на 4,5 млрд. лв. 

Във финансовата рамка за следващата година се залагат 47,17 млрд. лв. приходи. При данъчните приходи ще има постъпленията от ДДС - 11,22 млрд. лв., следват приходите от акцизи - 5,58 млрд. лв. и тези от данъци върху доходите на физически лица - 4,42 млрд. лева. Планираните разходи са 52,5 млрд. лв. Най-голямото разходно перо е за социална политика - 18 млрд. лв.

Няма промяна в генералната система на данъчното облагане. България и през 2021 г. ще има режим на т.нар. плосък данък.

Пенсиите

От догодина минималната пенсия става 300 лв., което е скок с цели 20%. Със същия процент скача и максималната пенсия - до 1440 лв. За сметка на това обаче, ГЕРБ и Обединени патриоти (ОП) решиха да запазят максималния осигурителен доход на 3000 лв. Всички пенсионери, които не са по границите на минимална и максимална пенсия, ще получат по 5% увеличение на плащанията по т.нар. швейцарско правило. До изборите ще се изплащат и известните ни вече 50 лв. месечно на всеки пенсионер. 

Общо за пенсии държавата ще даде цели 12 млрд. лв. през 2021 г., а дупката в НОИ се увеличава до фантастичните 6 млрд. лв. Тя ще се запълни от данъчни постъпления, вместо от осигурителните, каквато е цялата логика на пенсионната система.

Именно затова и от БСП и ДПС съсипаха от критики бюджета, опитвайки да обяснят, че рязкото увеличение на минималната пенсия изкривява системата. Причината - тя вече няма общо с осигурителния принос на отделните лица, каквато е нормалната логика, а е просто решение на политическото мнозинство. 

Най-накрая влезе поправката, която би трябвало да свали т.нар. коефициент на редукция, който намалява пенсията от НОИ за хората, които са се осигурявали и в частен фонд. От следващата година е записано, че при изчисляването на коефициента ще се има предвид участието на държавата като осигурител в годините от 2009 до 2015 г., когато тя плаща 12% от вноската. 

Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 610 лв. на 650 лв. Минималната работна заплата също става 650 лв.

Здравето

5,3 млрд. лв., или с почти 600 млн. лв. повече, отколкото през 2019 г. С толкова ще разполага Националната здравна-осигурителна каса (НЗОК) през следващата година. 

Най-голямата новина - финалното приемане на предложението за допълнително увеличение на заплатите на лекари, медицински сестри и санитари по времето на извънредната епидемиологична обстановка. Лекарите ще взимат 600 лв. отгоре, сестрите - 360 лв., а санитарите - 120 лв. на месец. При повишението за лекарите обаче има условие - да не взимат в момента брутна заплата, надвишаваща 5000 лв. на месец. 

Мярката ще струва на хазната нови 237 млн. лв., които ще бъдат трансферирани от централния бюджет. Тези пари ще се изплащат на всички лекари, сестри и санитари, за разлика от вече известните ни бонуси от по 1000 лв., които отиват при заетите на първа линия в борбата с коронавируса. 

Няма промяна в здравната вноска, няма да има намаление на ДДС върху лекарствата, няма да има и безплатни такива за деца и възрастни, за каквото отново настояха от левицата.

Образованието

Образователното министерство ще може да ползва общо над 800 млн. лв. От тях близо 500 млн. лв. са за заплати, в които е включено и предвиденото увеличение с 15%. 

През 2021 г. постигаме обещаното удвояване на средната учителска заплата от 2017 година, както и увеличаване на възнагражденията в системата на висшето образование. Продължават да се увеличават парите за сектор „Образование“ в подкрепа както за педагогическия и непедагогическия персонал, така и за повишаване достъпа и качеството до образование, заяви гордо финансовият министър Ананиев.

Другото

И сега, актуалното - парламентът, с гласовете на ГЕРБ, ОП и "Воля", реши да увеличи бюджета на МВР със 77 млн. лв., за да може да вдигне заплатите на полицаите с 15%, или с 5% повече, от традиционно заложеното 10-процентно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор. Така общо разходите за персонал във вътрешното министерство достигат до над 1,8 млрд. лв. 

И още - през следващата година бюджетът за култура "подскача" с едва 13%, или номинално общо 244 млн. лв. Дебатът за парите в сектора се превърна и в един от най-дългите, защото в него участие взеха представителите на ГЕРБ - актьорът Евгени Будинов и музикантът Калин Вельов. Те обясниха пред всички, че знаят, че парите за култура са малко, че винаги не достигат, но пък сега имало повече и това е добре. 

Всички планирани увеличения с 30% на разходите за служители в администрациите, които са били на първа линия в борбата с коронавируса, също влизат в сила. Именно това увеличение за около 30 администрации стана повод за напрежение в системата на вътрешното ведомство, от където също поискаха 30 на сто увеличение, а не гореописаните сумарно 15.

Министерството на отбраната получава допълнителни пари, с които ще закупи и два бойни кораба за общо 1 млрд. лв. Тази глава бе тежко критикувана от експерти и опозиция, защото никой не разбира кому е нужно да се купуват кораби в такава тежка икономическа ситуация и защо тези пари не се насочат към бизнеса. 

Накрая - и през 2021 г. партиите ще взимат държавна субсидия от 8 лв. на реален изборен глас. 

Прие се и идеята за раздаване на еднократни ваучери за храна на пенсионерите от по 120 лв. Ще ги получат през април.

Приет бе и режим за изплащане на детските месечни надбавки. Семействата с доход до 510 лв. ще получават по 40 лв. на дете. За двете деца се взимат 90 лв., за три - 135, за четири - 145 лв. 

Тук обаче има и още нещо. Данъчни облекчения. Управляващите първо предложиха да бъде премахнат подоходният критерий и добавки да взимат всички деца. Тази идея обаче срещна общественото недоволство, както и неодобрението на експертите, защото реално не отчиташе фактът, че по-богатите семейства нямат нужда от помощта, докато за по-бедните тя е очевидно недостатъчна. След това се появи идеята за оставане на подоходен критерий и за увеличаване на размера на плащанията. След като стана ясно, че и този вариант е неприемлив, управляващите, под натиска на ВМРО, измислиха новост: 

Детски надбавки с подоходен критерий (при доход до 510 лв.) ще има, но ще има и данъчно облекчение за всички родители, които работят и са декларирали доходите си. Така се предполага, че данъчното облекчение ще се ползва от всички - бедни и богати, но ще стимулира "отговорното родителство", по думите на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. 

По предложение на ВМРО данъчното облекчение ще може да намали данъчната основа до 4500 лв. на година за едно дете, до 9000 лв. за второ и до 13 500 лв. за три. Средната "печалба" на семейство се пада по 37,5 лв. на месец. Важно - "бедните" семейства ще могат да ползват и детска надбавка, и данъчна отстъпка. 

Важно уточнение е, че тази схема ще може да се ползва чак през 2022 година. Тоест тук едва ли можем да говорим за икономическа мярка в подкрепа, не и през пандемичните месеци, които предстоят.

Как преминаха дебатите? 

Такива на практика нямаше. Цялата процедура - от гледането в комисии, през първо и второ четене на законопроекта в зала, това което направи впечатление бе почти пълното отсъствие на ГЕРБ от разговорите. Трите дни на гледане на текстовете се превърнаха в моноспектакъл на БСП, чийто депутати коментираха всички свои предложения, от време на време на трибуната се появяваха представители на ДПС и ОП. 

Мълчанието на управляващата партия при приемането на държавния бюджет на практика вече е традиция - такова бе поведението на депутатите на ГЕРБ и в предходни години.

Мнозинството мълчаливо гласуваше със "за" всички идеи на управляващите, все толкова мълчаливо отхвърляше и предложенията на опозицията. Трябва да се признае, че единствените, които опитаха да защитят основните идеи бяха министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, която говори след приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и Кирил Ананиев, който говори след като т.нар. голям бюджет бе приключен. 

Последният говори днес и учудващо - благодари за дебатите, каквито почти нямаше. Не и от всички партии. Все пак Ананиев обясни, че според него - в крайна сметка идеите на всички са намерили място в бюджета, с който правителството отговаря адекватно на създалата се ситуация. 

"Това е нашият адекватен икономически отговор, с който да осигурим стабилност и да продължим реформите", обясни той. 

Той заяви, че притесненията за дефицита са прекалени, защото България е генерирала най-малката "дупка" в хазната си от всички държави в ЕС, остава и в топ 3 на членките с най-нисък дълг. Специално дефицитът за тази година, дори нямало да е такъв, ако от него се изключат мерките в подкрепа на икономиката. Обясни, че бюджетът не е предизборен, а следва икономическата програма по увеличение на доходите на ГЕРБ от началото на мандата.