Втората вълна на коронавируса държи Европа в желязна хватка и нито едно правителство не успява да се справи със заразата. В същото време страната, откъдето тръгна COVID-19, вече сякаш е забравила за съществуването му. В Китай животът до голяма степен се нормализира, хората се върнаха на работните си места, децата в училище, дори ресторанти и барове работят. В цяла Азия и в Австралия и Нова Зеландия правителствата успяха да надвият пандемията, като методите им на действие са съвсем различни.

В Австралия от седмици няма нови случаи на заразени с коронавирус, в Китай, Тайван, Виетнам и Тайланд статистиката показва под един заразен на 100 000 души. В същото време в Германия са 246, а във Франция са дори 1000. България е по средата на тази тъжна класация с над 600 новозаразени на 100 000 души.

В какво се крие азиатският успех срещу COVID-19 и може ли Европа да се поучи от него?

Азия е континент, на който хората са много различни като култура и манталитет не само в сравнение с Европа, но и помежду си. Въпреки това могат да се обособят три основни метода за успешно справяне с болестта.

  1. Диктатурата в Китай и Виетнам, която не се вълнува от човешки права и преследва целта си със строг контрол и масови карантини на цели провинции.
  2. Япония, която не практикува такава държавна намеса, но успя, без да се нарушава правата и личната свобода на гражданите си, да овладее пандемията с помощта на високи технологии и традиционната дисциплина на гражданите си.
  3. Демокрациите в Австралия и Нова Зеландия, както и държавите, оттървали се от диктатура, като Южна Корея и Тайван, в които хората доброволно се съгласиха на дълга и строга карантина и дадоха данните си на държавата, за да проследява всяко тяхно движение в стремежа си да прекъсва веригите на зараза.

Между тези държави има и някои общи неща:

  • Нито една от тях не се подлъга да се заиграе с идеята за стаден имунитет. Борбата бе насочена срещу възникването на огнища на заразата, прекъсване на веригите й и запазване на човешкия живот и икономиката. Гражданите във всички тези държави сътрудничат на правителствата си и не протестират срещу решенията им.
  • Всички тези държави имат опит с епидемии от опасни вируси, здравните им системи са по-подготвени за тях, а хората са научили, че могат да се справят само заедно и с цената на известен дискомфорт.

Една от най-важните стратегии във всички държави в Азия и в Австралия е масовото тестване. Тестовете навсякъде се правят бързо, в спешно построени за това многобройни тест-центрове, на повечето места хората минават през тях с колите си.

Тестовете са безплатни. Резултатите излизат след 24 часа. Заразените са поставяни веднага под карантина и никой не я нарушава. Япония и Южна Корея са използвали значително по-малко тестове, защото успяват да локализират с най-голяма точност веригите на зараза и тестват целенасочено.

Ефективността на японската стратегия бе дадена за пример и от германския вирусолог Кристиан Дростен. Освен класическото тестване на най-близките на един заразен самият пациент дава информация къде според него се е заразил. В повечето случаи отговорът е бил „караоке бар“. В Германия това би бил карнавалът миналата година или пък някой курс в читалище, пояснява Дростен.

За разлика от Германия обаче Япония успя да реагира по-бързо на втората вълна и затова имаше капацитет за това преследване на веригите на зараза докрай. Концентрирайки се върху събития, които са изиграли ролята на суперразпространители на заразата, страната успя да не допусне повече от 1000 нови инфекции на ден, а през последните седмици те са сведени до под 100 на ден. С подобна стратегия Тайван пък успя да достигне дори завидното под две инфекции на ден.

Азиатските държави обаче имат сериозен опит с две подобни пандемии – тази с вируса SARS през 2002-2003 година и с вируса MERS през 2015 година. Тайван например имаше достатъчно количества маски и дезинфектанти на склад в очакване на нова изненада, която и не закъсня. Още в края на януари в Азия се произвеждаха по два милиона маски на ден, в края на април вече се бълваха по 20 милиона маски на ден, докато в това време Европа спореше има ли нужда от маски въобще.

Културните особености също помогнаха за по-бързото овладяване на пандемията. Носенето на маски в повечето азиатски държави не е необичайно и във времена без опасни вируси. Така хората се защитават от мръсния въздух. Но е и напълно неприемливо за тях да не носят маска, ако са дори с лека хрема – от учтивост и за защита на околните. Напълно необичайни са и високите разговори с приятели или по телефона в градския транспорт.

Особено след епидемията от SARS азиатските държави инвестираха огромни средства в здравните си системи. Те най-добре знаят, че само бързата и безкомпромисна реакция в началото на една пандемия успява да спаси човешки животи и икономиката едновременно. Всяко забавяне на мерките води до повече заразени, до повече жертви, а това неминуемо влече след себе си и срив в икономиката.

За разлика от азиатските държави европейските направиха редица грешки: освен че не разпознаха навреме опасността, те загубиха и ценно време през лятото, като не инвестираха достатъчно в стратегии за проследяване и прекъсване на вериги на заразата. Инвестициите навсякъде бяха насочени предимно към спасяване на хората при вече напреднал етап на пандемията, а не в прекъсването й в ранна фаза. Ето как действаха отделни държави в Азия или самата Австралия:

  1. Китай

След унищожителната първа вълна Китай успя да овладее ситуацията и де факто нямаше втора вълна. Локалните епидемични избухвания бяха прекъсвани с цялата строгост на китайската авторитарна държава. Например в региона Синцзян, където последно имаше епидемично гнездо, властите успяха за дни да локализират къде точно е то и тестваха над 4 милиона души, като успоредно наложиха карантина на цялата провинция. Незабавното тестване, а не изчакването да се развият симптоми, явно успя да отърве Китай от втора вълна. Все още всички пътуващи към и от Китай са настанявани за две седмици в изолирани хотели, преди да бъдат допуснати да се движат из страната. Но трябва да признаем, че повечето методи на властите в Китай са неприложими в Европа, защото нарушават споразумения и конституции. В Китай е напълно нормално всеки човек да има в телефона профил на движението си, следен плътно от властите. Влизането в кафене или ресторант става само след сканиране на личен код, така че се регистрира всяко посещение. При избухване на зараза в Пекин това лято властите успяха да открият веднага къде е епицентърът й – един пекински пазар. Не само целият квартал бе затворен, а хората оставени в домовете си, но и временно пребиваващите в него работници в този момент не можеха да го напуснат за цели две седмици. Въпреки успехите си Китай не спря да разширява капацитета си за тестване, като вече има по един тестови център на 1 милион жители и е в състояние да прави по 30 000 теста на ден. Кампанията за масово тестване се приключва в рамките на една седмица. През октомври в пристанищния град Циндао за няколко дни бяха тествани 11 милиона души. Разбира се, в Китай всяка критика към действията на правителството се потушава в зародиш, а съдебни дела срещу управляващите са напълно невъзможни.

  1. Австралия

От началото на пандемията от общо 28 милиона души население Австралия е регистрирала 28 000 инфекции и 907 смъртни случая. Австралийците разпознаха веднага голямата опасност и наложиха строги мерки, които спазваха последователно над 7 месеца. От 23 март бе наложена многоседмична строга карантина. Страната затвори и вътрешните си граници, следвайки опита си от испанския грип през 1919 година. Тогава войници, участвали в Първата световна война, докарват вируса в страната и загиват 15 000 души.

Високи глоби заплашват всеки, който не спазва строгите мерки в Австралия. Австралийците са свикнали да се справят с големи катастрофи – дълги суши, пожари или наводнения, хората в страната са научили, че могат да се справят с това само заедно. Карантината в Мелбърн този път трая 112 дни и накрая разпространението бе овладяно. Границите на страната остават затворени до 2021-ва, като над 29 000 австралийци в чужбина все още чакат да им позволят да се приберат. Извозването им с платени от правителството самолети започна едва в края на октомври.

Пътуването вътре в страната също е поставено под строги ограничения. Всеки, който напуска щата си и влиза в друг, трябва да прекара две седмици под карантина в специално отделени за това хотели или постройки. Рестрикциите обаче са учудващо популярни – австралийците ги приеха доброволно с пълното съзнание, че друг изход няма. Тази дисциплина и социално отношение бяха възнаградени – след месеци на изолация от света австралийската икономика тръгна стремглаво нагоре. През 2021 година се очаква растежът на икономиката да е 3%.

3. Тайван

От над 200 дни в Тайван няма локални епидемични избухвания. Малката азиатска страна се справи добре с пандемията, защото реагира светкавично. Още през декември след първите сигнали, че в Китай се е появил опасен вирус, Тайван започна да затваря границите си частично. Заради наличието на големи запаси от маски и дезинфектанти, както и стопроцентовото им носене и ползване, така и не се наложи Тайван да влиза в тотален локдаун.

4. Япония

Основният помощник в борбата с пандемията в Япония е манталитетът на японците, най-вече изключително високата им хигиена. През първите месеци на пандемията правителството понесе строги критики, че не налага строги мерки и не увеличава тестовите капацитети. Но навиците на японците да пазят околните от зараза, носенето на маска и непрестанната дезинфекция помогнаха разпространението на вируса да се овладее бързо.