Беше април на 2018 г. и в Европа, като че ли никой не забеляза. Забелязаха обаче иранците, забелязаха израелците, забелязаха и всички други големи играчи в региона. Малко след като въздесъщата тайна служба Мосад извърши перфектен десант в квартира в Техеран и откри огромен архив по иранската ядрена програма, израелският премиер Бенямин Нетаняху наруши традиционния протокол и показа пред камерите една снимка. 

"Запомнете това име, заяви той тогава. - Мохсен Фахризаде!"

Никой нямаше представа кой е човекът на снимката, освен вероятно най-добрите тайни служби по света. Днес вече знаем. Знаем, че господин Фахризаде - вероятно най-високопоставеният ядрен учен в Иран и баща на техеранската ядрена програма, бе убит при засада в Абсард, едно от живописните градчета в провинция Техеран.

Очаквано - Иран моментално хвърли вината върху Израел и Мосад, посочи, че убийството много прилича на извършваните от агенцията нападения и обеща да отмъсти. Междувременно сезира и ООН. 

Че атаката е извършена от специалисти е предело ясно, защото малко след онази прословута пресконференция на Нетаняху, Фахризаде бе скрит от режима, отказваше интервюта, снимката му почти не можеше да се намери в печата, беше му назначена цяла гвардия телоохранители. Тоест - достъпът и физическото извършване на покушението не може да бъде извършено от обикновени престъпници, при всички положения говорим за професионален почерк, особено имайки предвид, че престрелка е имало и сред загиналите има и охранители на учения.

Разбира се, никой не е поел отговорност за покушението и всъщност никой все още не знае кой знае колко повече. Актът на атаката обаче съвпада по време с някои други - прелюбопитни по своята същност, действия на големите играчи в региона. Действия, които дефинитивно са пряко производни на изнендващата или рязка смяна на караула в Белия дом. Промяна, която е възможно да доведе до генерално разместване на пластовете и то между тектонични плочи, които допреди управлението на Доналд Тръмп гледаха да стоят далеч една от друга. Меко казано. 

Удар по-силен от смъртта на Солеймани

Смъртта на д-р Фахризаде, поне по думите на много анализатори, вероятно може да се смята за по-голям удар по Техеран дори от убийството на Касем Солеймани, който бе убит от американски дрон през февруари. Последният бе смятан за третия човек в йерархията в страната на аятоласите и Иран и САЩ още тогава бяха на ръба на истинска, пълнокръвна война. Тя се размина, но днес подозрението е далеч от САЩ, макар да е косвено свързано отново с Вашингтон. 

Ситуацията с Белия дом накара Израел да се замисли за бъдещето. При всички положения е ясно, че администрацията на Джо Байдън няма да прилага хардлайн позицията на Тръмп и екипа му към Иран. Очаква се бъдещите САЩ ще търсят нова ядрена сделка с Иран и така ще навредят на дългосрочните интереси на Израел в региона. Пък и не само. 

Първото косвено доказателство за това дойде от информацията, че Антъни Блинкън ще получи поста на държавен секретар във Вашингтон. Франкофон и опитен дипломат, Блинкън е известен като архитекта на политиката на Барак Обама в Близкия изток. Връщането му и то на първа линия в администрацията предполага, че САЩ ще се "върнат във времето" на първия чернокож президент. 

Второ - ден след убийството на Фахризаде, коментар по темата дойде не откъде да е, а от бившия директор на ЦРУ Джон Бренан. Той нарече посегателството "престъпно и опасно действие, акт на държавен тероризъм, който представлява грубо нарушение на международното право". 

Дотук нищо интересно, освен ако имаме предвид, че Бренън бе шеф в Агенцията по времето на Обама за цели четири години, а неговата бивша заместничка - Аврил Хейнс... ще бъде новият директор на разузнавателните служби в САЩ. 

В този смисъл Израел е напълно нясно какво ще опита да постигне бъдещата администрация. Това обяснява и логиката зад твърдението, че ударът е по-силен от смъртта на Солеймани, защото той бе ценен, но не и незаменим. Учен от ранга на Фахризаде обаче не се намира всеки ден, пък и то учен, който е напълно наясно с иранската ядрена програма за бойни цели още от самото ѝ начало. 

Сенките, които говорят. Слуховете, които се отричат

И един прелюбопитен детайл, който си струва да бъде споменат, въпреки че истинността му бе отречена от Саудитска Арабия. През миналата седмица израелските медии гръмнаха с новината, че Бенямин Нетаняху е летял за тайна среща с Мохамед Бин Салман. По принцип Рияд има изгода да отрича такава среща, заради и без това напрегнатото отношение на някои арабски държави към сделката Израел-ОАЕ (която едва ли би могла да се случи без благословията на Салман). Ако срещата е истинска - то тя е безпрецедентен опит за изграждане на израело-арабска коалиция срещу Иран.

Ако не е - самият факт, че подобен слух е възможен, означава, че ветровете в платната на Рияд и Тел Авив вече духат в тотално различна посока от тази, с която сме свикнали. 

Трябва да имаме предвид, че Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ също са против нова ядрена сделка Иран-САЩ. Точно както и Израел. 

Трябва и да сме наясно, че комуникация по отделни и скрити канали между Тел Авив и други арабски държави е факт от години, в момента по-скоро ставаме свидетели на политическото измерение на промяната.

Свидетели сме на шокиращо завъртане на геополитическата карта, която поставя в една ос непримирими врагове, съюзени от обстоятелствата срещу друг общ за всички враг. Забележително. 

Само още една любопитна вметка - твърдението, че Салман и Нетаняху са се видели, носеше и информацията, че срещата е станала ъв футуристичния град Неом, който Саудитска Арабия строи. Той е фантастична гледка към мечтаната диверсификация на икономиката от зависимостта от петрола и в този смисъл е симпатичен символ на бъдещето. Бъдеще, в което Саудитска Арабия може и да признае Израел и да допусне изграждането на дипломатически взаимоотношения. Засега Рияд твърди, че първо очаква смислена израело-палестинска сделка. 

Примката, която може да удиши режима в Техеран 

Всички гвардии на режима, армията и милиции са в пълна бойна готовност, това е сигурно. Хасан Рохани вече обяви, че Иран ще търси отмъщение, като не пропусна да изкрещи всички заклинания, които аятоласите от години мятат по Израел. 

"За пореден път злите ръце на глобалната арогантност и на наемниците от узурпаторския ционистки режим (така иранските управляващи кръгове наричат Израел - б.р.) бяха изцапани с кръвта на един ирански син"

Разбира се, очакването е, че това са празни заплахи, но никой не знае как ще реагира раненият тигър в Техеран сега. Светът бе убеден, че Доналд Тръмп няма да предизвика война с Иран, докато напуска поста, но евентуална ответна реакция от Техеран в посока Израел, може да накара американската армия да се притече на помощ. Основният съюзник на Иран - Русия, засега запазва пълно мълчание. 

Има цели два месеца до встъпването в длъжност на Джо Байдън, а подводните камъни, които го дебнат стават все по-остри и все повече. В крайна сметка обаче голямата примка е около главата на режима в Техеран, който освен всичко друго има и тежка икономическа криза, с която да се справя. 

Ще дочака ли бруталният режим на аятоласите нова сделка със САЩ или съюзниците на Вашингтон в района ще поемат нещата в свои ръце? Изглежда - поне се опитват. Предстои да видим.