Потърпевши от бедността, с несигурни работни места и засегнати от дискриминация, ромските семейства несправедливо стават мишена на ограниченията срещу COVID-19. Така започва статия на европейската версия на "Политико", в която са изложени проблемите на етническата група в България и въобще в Европа - чрез разказ за изпитанията пред семейство от столичния квартал "Факултета".

Авторът Йохан Голдман Кей разказва за Красимира Александрова - баба на дете с аутизъм, на което в началото на март са отказани помощи, след като психолог преценява, че родителите му лъжат за диагнозата.

В средата на март е наложена национална карантина, бизнесите в страната са затворени и Красимира губи работата си като чистачка. Кей споделя, че голяма част от ромските квартали на практика са нелегални селища, които не са свързани с централната инфраструктура. Той разказва, че след решението на властите да затворят "Факултета" (през пролеттта имаше период, в който кварталът бе карантиниран заради риска от разпространение на коронавируса - б.р.), местното население е било принудено да оцелява предимно чрез собствени запаси на храна и медикаменти, тъй като в региона почти напълно отсъстват супермаркетите и аптеките.

"Семействата, с които работим, които преди бяха бедни, но имаха достатъчно за прехраната си, ни казаха, че не могат да изхранват децата си", заяви пред "Политико" Сара Перин - директорка на "Тръст за социална алтернатива", неправителствена организация, която подпомага на ромските семейства в България. "Те бяха на ръба на гладната смърт".

Кей противопоставя позициите на българските власти, които настояват, че в блокираните квартали има по-голяма концентрация на заразените, и на борци за правата на ромите, които на свой ред твърдят, че става въпрос за дискриминация.

"Няма значение дали става въпрос за Италия, Словакия или България - ромите се изправиха срещу различни, често по-строги извънредни мерки в сравнение с по-голямата част от населението", отбеляза Джонатан Лий - мениджър по комуникациите в Координационния център за реагиране при извънредни ситуации към ЕС. "Когато бяха регистрирани случаи на коронавирус в ромски общности, станахме свидетели на цели квартали под карантина, полицейски и военни контролно-пропускателни пунктове, насилствени действия на полицията и дори масово пръскане на дезинфектант над домовете на роми", добави той. "Такива неща просто не се случват в районите на бялата средна класа".

Координационният център за реагиране при извънредни ситуации открива, че през периода март-юни 2020 г. в 12 европейски държави срещу ромски общности са наложени мерки, които са по-тежки от тези за останалата част от населението.

В текста е обърнато внимание на други тежки проблеми, засягащи малцинствената група - като бедността (74 процента на ромите в България са под прага на бедността по данни, представени от "Политико") и невъзможността за осигуряване на по-добро образование, което да вдигне стандарта на живот. Или факта, че голяма част от представителите на етноса са в сивия сектор и при финансови затруднения на работодателя обикновено първи биват отстранявани от работа.

"Тръст за социална алтернатива" успява да се пребори за правата на внучето на Красимира да получава помощи като дете в неравностойно положение, но в родителите се местят да живеят с детето в Германия в опит да намерят препитание.