Нов анализ, цитиран днес от Би Би Си, показва, че целита на Парижкото споразумение за климата стават постижими.

Групата за проследяване на климатичното действие (Climate Action Tracker)  разгледа новите климатични предложения от Китай и други държави  и плановете на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън за въглеродните емисии.

Техните ангажименти означават, че покачването на световните температури може да бъде задържано до 2,1 градуса Целзий до края на този век.

Предишните прогнози показваха затопляне с 3 градуса Целзий с опустошителни въздействия, припомня Би Би Си.

Експертите обаче са разтревожени, че дългосрочният оптимизъм не е подкрепен с краткосрочни планове за намаляване на въглеродния двуокис.

За повече от десетилетие изследователите от Climate Action Tracker наблюдаваха отблизо това, което колективните обещания за намаляване на въглеродните емисии на страните, означават за глобалното затопляне.

След неуспешната среща на върха в Копенхаген през 2009 г. групата прецени, че световните температури ще се повишат 3,5 градуси Целзий до края на този век.

Но подписването  през 2015 г. на Парижкото споразумение за климата, което беше предназначено да предотврати опасно затопляне на Земята, имаше значително въздействие. Като резултат от международната сделка страните бавно започнаха да се отказват от минералните горива.

През септември т.г. групата заключи, че светът се насочва към затопляне от около 2,7 Целзий до 2100 г.

Това число беше все още доста далече от целта за 2 градуса Целзий, съдържаща се в Парижкия договор и съвсем не близо до целта от 1,5 градуса Целзий, който учените приеха през 2018 г. като праг пред разрушителното затопляне. 

Техният нов "оптимистичен анализ" сега предполага покачване от 2,1 Целзий до 2100 г.

Какво се промени?

През последните три месеца имаше ключови развития.

През септември китайският президент Си Цзинпин каза пред ООН, че страната му ще постигне нулеви емисии през 2060 г. и че нейните емисии ще достигнат върха си преди 2030 г. Според цитираната група изследователи това може да намали затоплянето с между 0,2 и 0,3C градуса Целзий до края на столетието.

Япония и Южна Корея последваха Китай, обещавайки да достигнат нулеви емисии до 2050 г. Южна Африка и Канада също съобщиха своите цели за нулеви емисии.

Другата значима промяна е избирането на Джо Байдън за президент на САЩ.

Борбата с климатичните промени е важна част от дневния му ред. Той обеща да доведе САЩ до нетни нулеви емисии до 2050 г. Това би понижило световните температури с около 0,1 градуса Целзий до 2100 г. 

Потенциални трудности  

Групата от изследователи казваг, че са възприели твърде консервативен подход, но с готовност признават, че оптимистичният им анализ идва със съществени уговорки.

Най-големият проблем, както те го виждат, е, че краткосрочните планове за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. са под нивото на амбициите.

"Страните не са пригодили техните краткосрочни действия, за да бъдат на път към дългосрочната цел", казва пред Би Би Си Никлас Хьоне  от NewClimate Institute, който работи за Climate Action Tracker.

"Дългосрочните цели са по-лесни, те са много далече. Но краткосрочните действия стават сега и засягат гражданите, засягат избирателите. И затова те са много по-трудни".

Страните, подписали Парижкото споразумение, се очаква да представят нови планове за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. до края на тази година.

Очаква се някои от тях, включително Обединеното кралство и Европейският съюз да го направят.

Но има няколко страни, които посрещат с неохота поставянето на цели и много бедни държави все още смятат да инвестират във въглищата, отбелязва Би Би Си.

"Има страни, които все още остават лоши актьори, включително Саудитска Арабия, Бразилия, Австралия, Русия и още няколко", казва изследователят от групата Бил Хеър. "И имаме ред проектирани централи на въглища в региона, където работя сега, Азия. Не (въглищата) не са се провалили, не са си отишли. Така че има много, за което да се тревожим. И има много, което може да навреди". 

Отговорът на COVID-19  е шанс

Според наблюдатели отговорът на страните на кризата с COVID-19  е огромна възможност да се фокусират краткосрочните разходи върху възобновяемата енергия и увеличената декарбонизация.

"Пандемията отвори възможност не само да накараме страните да очертаят тяхната дългосрочна цел, но да тръгнат по правилния път, така че наистина да поситигнат тяхната дългосрочна цел", казва пред Би Би Си доктор Маиса Рохас, директор на Центъра за климатична устойчиваст и изследвания в Университета на Чили в Сантяго.

"Ще използваме ли тази възможност? Моето впечатление е, че много, включително ЕС, я използват".