Както всяка година по това време, столичани дишат трудно заради поредните дни със силно замърсен въздух в София. Както винаги, общината ни уверява, че се прави всичко възможно за чистотата му, но всички станции показват превишаване на допустимите нива на замърсяване - и държавните, и независимите граждански.

Вчера пък Европейската комисия предяви иск към България пред Съда на Европейския съюз за неспазване на стандартите по чистота на въздуха и недостатъчни мерки за влизането в тях.

Как ни вреди мръсният въздух?

Няма съмнение, че замърсяването на атмосферата е един от най-сериозните болестотворни фактори в съвременния свят. 

Мръсният въздух увеличава шанса за респираторни инфекции, свързва се с развиването на астма при децата, влияе на сърдечно-съдовата и нервната система, има негативен ефект и върху репродуктивността. 

9% от смъртните случаи, или около 3,4 млн. починали в целия свят всяка година, са свързани с мръсния въздух. На световно ниво това е и петият най-голям болестотворен фактор - след високото кръвно, пушенето, високата кръвна захар и затлъстяването.

Важно е да се отбележи, че данните за целия свят могат да са много заблуждаващи, тъй като нивата на замърсяване и ефекта им варират изключително много в различни места по света. В някои държави едва 2% от смъртните случаи за свързани със замърсяване на въздуха, в други - над 17%.

Регионалните данни обаче не са много по-окуражаващи. Според показатели от 2017 г., в България мръсният въздух е седмият най-силен фактор за заболяване. Като спрямо данните от 1990 г. насам няма сериозна промяна в тази му позиция за последните три десетилетия.

Замърсяването у нас води до 7,14% от смъртните случаи годишно. Извън това обаче много по-притеснителна е статистиката за болестите, които замърсяването причинява. Според формулата за измерване на тежестта от заболяванията, изчислена в загубени години здрав живот, всяка година българите губят 167 хил. години здрав живот. Цифрата може да изглежда абсурдна, но разпределена върху над 6 млн. души означава, че средно всеки от нас губи по 10 дни от здравия си живот заради мръсния въздух.

Това е загуба на качеството на живот, натоварване на здравната система, удар върху продуктивността на хората, има сериозен ефект и върху икономиката на страната.

В сравнение с държави от целия свят България не е нито на върха, нито на дъното. Но в сравнение с държавите членки на ЕС, страната ни определено е на дъното.

В Германия например замърсяването на въздуха е по-голям фактор за болестите, но по-нисък процент от смъртните случаи са свързани с него - 4,42%. В Македония и Сърбия това съотношение минава 8% от смъртните случаи, във Финландия и Швеция е малко над 2%. В сравнение с държави като Индия (12,5%), Китай (11,89%), Турция (9,94%) и Египет (12,12%), ние определено сме в по-добро положение.

Рядко се коментира въпросът как вреди въздухът на цялата биосфера в града - основният фокус е върху пряката вреда за хората. По тази тема потърсихме информация от Ивайло Попов, част от екип "Чист въздух" на сдружение "За Земята".

"Замърсяването на въздуха и в частност с фини прахови частици (ФПЧ) в градските райони оказва дълбоко влияние върху флората и по-точно върху морфологичния, биохимичния и физиологичния статус на растенията. Замърсяването с ФПЧ и неговите съставки (напр. тежки метали и полициклични ароматни въглеводороди) влияе на площта на листата, броя листа, структура на устиците, цъфтежа, растеж и размножаването, както и биохимични параметри на растенията. 

На мен, обаче, не ми е известно някой да е правил оценка за въздействието на замърсяването върху флората и фауната в София, затова мога да кажа, че вероятно има такова и е негативно, но без повече конкретика."

Мръсен ли е въздухът в София и защо?

На първия въпрос може да се отговори безапелационно и директно - да, въздухът в столицата е замърсен, като редовно се преминават европейските изисквания за чистота, особено по отношение на фините прахови частици. През изминалите дни всеки жител и гост на столицата можеше да помирише замърсяването във въздуха, даже можеше и да го види "с просто око".

"Според официалните оценки 100% от населението на града е изложено на наднормено замърсяване с ФПЧ. Например през изминалия месец (ноември 2020 г.) само в една станция в "Надежда" имаме регистрирани 14 превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 при разрешени 35 за година от законодателството и при норми на СЗО, които препоръчват да няма нито ден с превишение. По отношение на ФПЧ2.5, които имат дори по-сериозни вредни ефекти за здравето, ситуацията не е по-добра. През последната година, за която имаме достатъчно регистрирани данни, за да можем да определим официално спазена ли е или не средногодишната норма – 2017 г., имаме превишение. За 2018 и 2019 г. нямаме достатъчно данни, за да кажем какво е положението", обяснява Попов.

Ключовият въпрос обаче е вторият - защо? Или по-точно - кои са факторите, които причиняват замърсяването?

Този въпрос е съществен, тъй като той определя възможните мерки за намаляване на замърсяването и за това кой носи отговорността, когато подобни мерки не се прилагат.

В столицата са налице стотици измервателни уреди за чистотата на въздуха, но в две независими една от друга системи.

Приетите за официални от общината са 6 станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), които се намират в  кварталите "Младост", "Дружба", "Надежда", "Хиподрума", "Павлово" и в района на "Копитото". Резултатите се публикуват от тях всекидневно на страницата air.sofia.bg

Тези станции са в действителност най-точните и най-скъпите уреди за измерване на фини прахови частици (ФПЧ10). За жалост те имат ключов недостатък - нито една от тях не е в центъра на града или в квартал със засилен автомобилен трафик или с масово използване на печки с въглища и дърва през зимата. За сметка на това едната е на Витоша, където е малко верятно да даде отклонения от нормите за чистота на въздуха. До 2015 г. един от сензорите се намира на "Орлов мост", но е преместен заради строежа на метрото, и така и не е върнат на старата си позиция, въпреки отдавна приключилите ремонтни дейности.

Другата система е на неправителствената организация AirSofia.info, и включва над 300 сензора в целия град. Тези сензори правят замервания и пускат данни на всеки 140 секунди онлайн, директно на сайта на инициативата. Тези уреди са далеч по-евтини и съответно не толкова точни.

Наскоро общината пусна и свои 22 измервателни станции, на практика същите, като тези на AirSofia.info. Забележително е, че те подчертано заобикалят централната част на града:

Сивите триъгълници са новите сензори на общината, които подчертано заобикалят частите на града с най-голям трафик на автомобили.

По въпроса колко точни са станциите на неправителствената организация, какви са уредите и отговарят ли те на някакъв международен стандарт коментира Стефан Димитров, един от основателите на проекта AirBG.info:

"Гражданската мрежа е породена от тоталната липса на информация какъв въздух дишат хората в София и страната. Преди април 2017 г. данните за качеството на въздуха бяха показвани на уебсайт само с айпи адрес от предишния ден с какво сме се надишали.

Група ентусиасти потърсихме решение. Гражданите на Щутгарт, водени от същия проблем, са направили своите лабове и са започнали да работят по прототипи."

Резултатът от същите тези прототипи е налице и в София днес. Всеки може да си сглоби и инсталира такъв, но по ясна спецификация - устройството включва достъпни сензори за прах, атмосферна влажност, температура и налягане, конкретен модел микроконтролер и защита от допълнителна влага. Димитров признава, че над 70% влажност тези уреди започват да дават отклонения - но това е факт в София в малка част от годината, и софтуерът съобразява и не показва абсурдно завишени стойности.

"Тези станции са прецизни, колкото термометъра на прозореца. Колкото термометъра в автомобила ви. Нямат точността на държавните станции, които струват половин милион, един милион лева, но са достатъчни, за да дадат една резолюция, и да компенсират липсата на информация от страна на държава и община", обяснява Димитров.

Той подчертава, че данните от тези станции се приемат за достоверни и достатъчно надеждни като спомагателни от научните среди в Германия, както и от законодателната, общинската и изпълнителната власт в Германия. В добавка гражданските станции измерват и нивата на по-малките ФПЧ2.5, които общинските уреди не засичат.

Наскоро поставените 22 общински станции според Димитров имат приблизително същата точност като гражданските.

"Очаквахме да са по-прецизни от нашите, а показват по-високи данни, отбеляза той. - За да говорим точно за тези разлики, ние сложихме нашите станции на площадките на станциите на ИАОС, всичките им площадки в рамките на София. Разликите, срамежливо признати, са много малки. Над година работиха неофициално, те признаха, че става въпрос за 85% припокриване на данните."

Димитров добави, че сайтът AirTube.Info е интегрирал всички общински сензори в системата, за да получат гражданите максимално много информация. Но въпреки обещанието от общината от преди повече от година, те не са направили същото на общинския сайт.

Какви са основните замърсители?

Замърсителите на въздуха са широко известни. Изгарянето на въглища и дървесина, индустриалната дейност, автомобилният трафик, прахта са сред най-основните в световен мащаб.

Отново обаче световните данни не ни дават ясна картина за това, което се случва у нас. Причината е, че тежестта на тези фактори варира изключително много в различни райони. В града транспортът и автомобилният трафик играят традиционно по-голяма роля. В малките населени места с големи индустриални зони заводите са най-сериозният замърсител. В райони, които са на специфични географски места, прахта и пясъкът може да са най-голям замърсител. На места, където отоплението е основно с въглища, това ще бъде ключовият фактор.

Въпросът за това как стоят нещата в София обаче е изключително неясен.

Според последното изследване на Националния институт по метеорология и хидрология най-голям принос имат приносът на почва и прах от улиците - 25%. Изгарянето на дървесина и друга биомаса - 23%, изгарянето на въглища - 19%. Преносът на външни за града източници на замърсяване е 16%, автомобилният транспорт - 9%, индустрията - 4%.

Проблемът на това изследване, публикувано в края на октомври т.г., е че то противоречи сериозно на други изследвания, правени в последните няколко години.

Според друг анализ на Химикотехнологичния и металургичен университет в София от 2014 г., на който е базирана и програмата за контрол на качеството на въздуха в столицата, тогава основният фактор за замърсяването е бил друг. По-точно 57% от емисиите на ФПЧ10 са от автомобилния транспорт, 42% - от битово горене. Това означава, че в рамките на 6 години замърсяването от автомобили в София като принос към общото замърсяване трябва да е спаднало с 48%. 

Обобщените данни могат да се видят на стр. 102, а пълният доклад може да прочетете тук.

Важно е да се отбележи, че от една страна, има постепенна смяна на по-стари с по-нови автомобили, повече екоавтобуси и повече човекопоток в метрото - фактори, които намаляват замърсяването. Но също така за последните 6 години има увеличение на автомобилите като цяло в София.

По въпроса за несъотвествията на данните Ивайло Попов от сдружение "За Земята" казва:

"Разликите в анализите може да се дължат на различни неща – методология, период на изследвания и пр. Последната публикация на НИМХ допринася много за разбирането на проблемите с ФПЧ в София и може да се каже, че за момента е най-сериозният източник по темата. Забелязахме, обаче, един много странен начин на комуникация на изводите по отношение на замърсяването от транспорта, особено от г-жа Йорданка Фандъкова. Дано се дължи на неразбиране, а не нещо друго." (Фандъкова отбеляза като най-голям фактор замърсяването от горене на дърва и въглища, и посочи, че няма сериозен проблем с чистотата на въздуха в момента, бел.ред.)

"Да, изследването посочва, че транспортът е отговорен за 9%, но трябва да се чете внимателно – става дума за емисиите от изгорели газове, търкането на спирачките и гумите. В същото време трафикът има съществена роля за идентифицирания като най-сериозен източник на замърсяване в изследването – ресуспендирания прах, което е коректно отбелязано в анализа, но не и в комуникацията. Ако добавим и това, се получава, че транспортът е отговорен за близо 20% от замърсяването с ФПЧ."

Съществува и трето изследване на Националния институт по геофизика, геодезия и география, до което не успяхме да получим достъп. Но което поставя налице любопитен въпрос - защо три различни институции изследват един и същи феномен и не работят заедно?

Факт е, че замърсяването по света, в България и в София е сериозен проблем - въпреки видно тенденциозното разполагане на измервателни станции в града и резките промени в тежестта на факторите в рамките на последните няколко години. Какви са политиките на общината срещу замърсяването на въздуха, как тя се справя с проблема и как се прилагат мерките - тези въпроси, пряко свързани с настоящите данни, ще разгледаме в следващ материал.