Софиянци за поредна зима дишат смог, а стотиците сензори в столицата - и официалните, и гражданските - показват надвишени норми на фините прахови частици.

Преди дни и ЕК ни напомни, че не се справяме в борбата с мръсния въздух - в столицата и страната.

В предишния материал разгледахме всички проблеми, свързани с установяването на реалните нива на замърсяване - и как общината ползва ограничен брой сензори, които до един заобикалят центъра на града, където "гражданските" сензори отчитат пикове постоянно. Установихме и несъответствия в дяла на различните причинители на замърсяването - транспорт и трафик, отопление, индустриална дейност, прах и пясък. 

Въпросът за това кои са основните причинители на замърсяването е ключов, защото той дефинира и отговорността на общината. Ясно е, че управляващите няма как да спрат вятъра или да го включат, когато е удобно, и че миенето на улиците има ограничен ефект. Няма и как магически да направят всички коли електромобили или да затворят със замах всеки завод.

Въпреки съмненията кои са водещите причинители, общината все пак признава, че най-сериозен проблем е битовото отопление и тези 50 000 домакинства, които горят въглища, дърва или боклуци и градският трафик. И в двата случая има ред политики, които кметицата Йорданка Фандъкова и нейният екип могат да предприемат.

Какво се прави за битовото отопление?

В това отношение има два подхода - да се окуражи преминаването към модерни и по-чисти методи за отопление и да се наказва строго горенето на отпадъци.

И в двата случая общината се проваля.

За смяна на старите печки на софиянци се говори още от пролетта на 2019 г. Общината рекламира своята програма, при която уж ще замени печките на 20 000 домакинства, още отпреди местния вот. 

Реалността обаче е друга - до момента готовност са заявили 5785 домакинства. Но в последния сезон е помогнато на по-малко от 150.

Така проектите за замяна всъщност остават празни обещания, за които се работи с изключително бавни темпове.

По отношение на забраната за горене на отпадъци - в момента тя е факт и предвижда глоби, но, както е известно, повечето хора, които горят отпадъци, са в социално положение, което не им позволява да плащат каквито и да е глоби. Така тази административна мярка остава безсилна.

Още преди 2 години Фандъкова предложи да се криминализира горенето на отпадъци. Промените в Наказателния кодекс бяха внесени в парламента миналия декември с уверението, че ще минат по ускорена процедура. В крайна сметка стана ясно, че дори не са стигнали първо четене. Партията ГЕРБ, на която кметицата е зам.-председател, не счете за нужно дори да разгледа законопроекта й.

От общината увериха, че продължават да работят по тази законова промяна, но не става ясно защо тя не е осъществена преди година.

Какво се прави за трафика в града?

Тук могат да се признаят по-сериозни постижения на Столична община. С многократни закъснения и отлагания третата линия на столичното метро тръгна, макар и заради пандемията активността на пътниците в нея да е минимална.

В последните няколко години има и плавна замяна на старите автобуси от градския транспорт на дизелово гориво с по-чистите газови. През 2017 г. бяха заменени над 60 автобуса. Налице са и нови трамваи и трамвайни линии.

На метростанциите се строят и все повече от т.нар. "буферни" паркинги, чиято цел е да окуражават гражданите да паркират колата и да ползват подземния транспорт. Някои от строежите се забавиха, но други са факт, а общината често прави буферните паркинги безплатни в дните с високо замърсяване.

Друга мярка, т.нар. "зелен билет", бе отново ползвана като реклама на модерните екополитики на общината. Но зелен билет (за всички линии с намалена цена) е пускан само три пъти досега. Фандъкова обеща наскоро да има промени в нормативните уредби, които да позволяват ползването на тази мярка по-често и по-гъвкаво.

Какви други политики са възможни?

Множество организации настояват за сериозно увеличение на данъците или директна забрана на старите коли да влизат в центъра - но това е една изключително непопулярна мярка преди избори, а в България винаги сме преди избори.

Съществува възможност и за различни методи на ограничен достъп до центъра на града - дали с различни номера допускани в различни дни, или с високи такси за навлизане.

Няма да навреди и реално измерване на замърсяванията в центъра на столицата.

Какво избира общината

Да повтаря тезата, че няма сериозен проблем с мръсния въздух в столицата.

Или че проблемът е прахта по улиците - нещо, което е почти извън техен контрол.

Или да твърди, че въздухът в София никога няма да е чист заради специфичния климат и местоположение - както се изказват и някои "експерти".

Или, както все пак призна Фандъкова пред Нова ТВ тази седмица, да признаят, че подобрението е бавно и постепенно.

Дали се подобрява ситуацията с въздуха в София - може би да. Нека не се лъжем, много неща в България се подобриха през последните 30 години. Някои - заради управляващи, други - въпреки тях. Но дори това да се подобрява, не се подобрява достатъчно бързо, а начините, по които общината следи за това, са съмнителни и заобикалят проблема.