На унищожителна критика бяха подложени икономическите мерки на властта в подкрепа на бизнеса от председателя на една от най-големите работодателски организации у нас "Българска стопанска камара" (БСК) - Радосвет Радев. Той гостува в бТВ само няколко часа, след като камарата представи резултатите от годишната си анкета за нагласите на предприемачите. 

Данните от нея, както Клуб Z писа още преди няколко дни, са шокиращи и показват абсолютен рекорд на негативните очаквания за бъдещето. Такива резултати не е имало дори по времето на голямата финансова криза отпреди повече от 10 години. 

Днес Радосвет Радев обясни, че вината за това е в държавата, която не е успяла адекватно да подкрепи българските предприемачи и че единственото, което прави, е да представя едни палеативни мерки, които не работят добре, активират се месеци, след като са обявени, и са дълбоко необмислени. 

"Независимо от всички оперетни мерки, те постигнаха едно - предприемачът да реши да се спасява сам. Той е оставен сам и без истинска подкрепа". 

Радев припомни, че най-голямата гордост на управляващите - схемата 60/40, потегли с "дизайн", който бе нелогичен - даваха се пари и на работещи компании, които на моменти дори прибираха повече пари от държавата, отколкото тези, които бяха затворени. Последните данни показват, че по тази мярка държавата е похарчила 600 млн. лв., но според Радев, важното е, че това означава едно - другите 400 млн. лв. са дадени от бизнеса. 

В същото време реалните пари, които са достигнали до бизнеса до момента, са едни 225 млн. лв. по грантовата схема за ликвидни средства от 3000 до 10 000 лв. 

"Виждате ли какво излиза - бизнесът е дал 400 млн. лв. от себе си, дори когато не работеше, а е получил 225 млн. лв.", продължи Радев. 

На въпрос защо масово предприемачите не се възползват от мерките на властта, при положение, че управляващите постоянно се хвалят с тях, председателят на БСК отговори така:

"Болката е пренебрежението, че българският бизнес е толкова инфантилен субект, който не може да разчете всички тези прекрасни неща, които прави правителството. Българският бизнес всъщност си дава сметка, че не получава нищо от държавата и отива там, където оцеляването ти зависи само от теб. Там, където няма кой друг да ти помогне".

По думите му, най-големият проблем на всички мерки е, че те просто заработват твърде късно - месеци, след като са обявени. В същото време в Централна Европа, казва Радев, това става за не повече от 5 дни. 

"Българската държава унищожава конкуретноспособността на българския бизнес за след кризата. В Румъния и Гърция действат прости, ефективни правила за всички. Всичи държави се борят за повишена конкурентноспособност след кризата. Българският бизнес е оставен на кучетата".

И пореден пример - обявената схема за подкрепа с до 150 000 лв. за компании, пострадали от кризата, ще започне да действа най-рано през януари или февруари на следващата година. "Тогава част от тези фирми, които отговарят на критериите, просто няма да съществуват", обясни Радев. 

Предприемачът все пак заяви, че трявба да е признае, че под натиска на бизнеса, правителството най-накрая е предприело добри стъпки и като такава определи възможността НАП да разплаща суми към бенефициенти на помощите и така да се ускори процесът по усвояване на средствата. 

Какво показва анкетата на БСК?

Широко прокламираните икономически мерки на правителството в подкрепа на бизнеса бяха на практика попилени от критики. Това се вижда ясно от резултатите в годишната анкета на Българската стопанска камара. 

Тя показва, че половината от всички български компании са решили въобще да не ползват нито една от програмите на правителството. В същото време цели 71% от участниците декларират, че състоянието на фирмата им се е влошило през настоящата пандемична година, а влошено състояние на бизнес климата отчитат фрапиращите 91% от анкетираните. Резултатите са обезпокояващи дори в такава година на тежка икономическа криза. 

Генерално - антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а противоепидемичните мерки – на 58%. Анкетираните са раздвоени в оценката си относно въвеждането на диференцирано ДДС – 51% одобряват тази мярка, 38% са против нея, а 11% се колебаят. Силно положителна оценка получава отказът от задължително въвеждане на СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти) – 72% от анкетираните подкрепят това решение.

Във връзка с коронакризата 56% от анкетираните са се отказали от планирани инвестиции, 45% са пристъпили към съкращение на персонала, 39% са въвели частична или пълна дистанционна работа, 38% са направили инвестиции с цел съобразяване с противоепидемичните разпоредби, 35% са пуснали част или целия си персонал в неплатен отпуск за определен период от време, 21% са се насочили към развитие на онлайн продажби, а 18% са трансформирали производството си в посока промяна на продукти и/или пазари.

Очаквано - бизнесът се е възползвал най-много от мораториума върху плащанията по кредити. Тази мярка обаче не бе дело на правителството, а на БНБ и търговските банки с разрешението на Европейския банков орган. 

Забелязва се леко подобрение към нагласите към най-рекламираната мярка на властта - 60/40, като от нея са се възползвали малко по-малко от 30%. На трето място е безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия, позната като „3/10 хил.“ (27%). Интерес към мерките по линия на Българската банка за развитие проявяват не повече от 1-2 процента от анкетираните.

Накрая тези, които все пак са се възползвали от някоя от мерките, се оплакват от бавен процес (41%), бюрокрация (35%) и дори корупция (5%). Едва 12% от възползвалите се от мерките декларират, че не са се сблъсквали с пречки.

Ето една от графиките от ангетата на БСК - за отношението на бизнеса към институциите: 

Пълната анкета можете да видите ТУК.