В края на една неочаквана година, в която преживяхме от всичко накуп - страх, начало и край, любов и съпричастност, Клуб Z се обръща към обичани български писатели и хора на духа за това как те видяха отминаващата година. И, разбира се, какво да очакваме.

Христо Карастоянов е един от най-четените съвременни български писатели. Автор е на десетки книги, а сред тях "Една и съща нощ", "Послепис" и „Животът няма втора половина“.  

Какво беше човешкото лице на 2020 г.?

Вече си позволих да въздъхна суеверно и да чукна на дърво, но тази година ми се случиха смайващо много хубави неща. И предпочитам да си спомням за тях... Не искам да ги изреждам, защото наистина са много, тъй че просто ми повярвайте.

Какво искате да забравите?

Ами искам да забравя – само че то няма как да стане – че доста хора ме отлъчиха от приятелските си кръгове само заради това, че имам мнение различно от тяхното. Впрочем 2020 година доизцъкли нещо, което отдавна ме притеснява: разделението! Разделени сме по всички въпроси. Не казвам, че всички трябва да мислим еднакво – да пази Господ! – но това нашето е нещо друго. Забелязали ли сте, че ние вече не казваме: „Виж сега, аз мисля, че не си прав...“? Ние направо налитаме на неотстъпчива кавга. Тъй се получи и с двете главни неща през годината: сполучливия, (уви!), опит на правителството да имплантира нечестив страх и робско подчинение на фатмашките му команди, и, второ – летните протести. 

Каква щеше да бъде 2020 г., ако нямаше COVID-19?

Нямам представа, разбира се. 

Ако беше литература, какъв жанр щеше да бъде 2020-а? Роман на ужасите, научна фантастика, футуризъм, антиутопия или съвсем банален реализъм?

А, вероятно всеки жанр би свършил работа!... Но според мен най-добре би била описана като политически трилър. (Може, разбира се, и като любимия ми жанр „алтернативна история“, но тогава би било по-скоро забавно, отколкото зловещо.) Но като казвам „политически трилър“, да припомням ли, че България беше потопена в цялата тая история навръх 13 март, петък! А всички преврати у нас са ставали именно в някой петък срещу някоя събота. В петък срещу събота са се случили и 9 юни 1923, и 19 май 1934, и 9 септември 1944... 10 ноември 1989 също се падна в петък. Като при всеки от превратите се е разчитало на това, че в събота и неделя каквото било – било, а в понеделник всичко се е приемало безропотно. Та и на 13 март 2020 пак така! С тази разлика, че този път примирението дойде още в съботата...

Как се отразява изолацията заради пандемията на четящия човек?

Ами ако питате мен, аз много четох... 

А на пишещия?

Пак същото. Впрочем лично за себе си би трябвало да кажа, че по принцип въпросната (само)изолация въобще не промени нищо в ежедневието ми. По принцип съм домосед (къщно гърне, дето викаше баба ми в Тополовград), тъй че какво толкова... Е, написах нещо, което е датирано като започнато на 13 март 2020 година, но каква ще му е съдбата и дали въобще ще види бял свят... – няма как да знам. Страхувам се, че твърде често съм бил гневен заради някоя поредна фатмашка простотия и поради това съм си изтървал нервите и мисълта. Ще я видим тая работа...

Каква ще бъде 2021 г.? А каква според вас трябва да бъде?

А, не! 2020-та на няколко пъти ми доказа, че напоследък интуицията ми ми изнверява, така че не искам да мисля по въпроса. Тъй че мога ли да отговоря с нещо като фейсбушка смешка? Значи, след 31.12.2020 ще следва... 1.13-та!