Българското правителство очаква страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 година. Това е заявил финансовият мининистър Кирил Ананиев по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа. Информацията идва направо от ресорното ведомство. 

Така министерството се превръща във втората институция, която предполага, че еврото ще стане официална разплащателна единица в България от 2024 г. Преди няколко седмици същата прогноза направи и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

От лятото на миналата година София е част от предприсъединителния механизъм ERM II. Времето за оставане в чакалнята на еврозоната е формално две години, но на практика няма страна, която да е приела валутата след толкова време, обикновено отнема повече. Дори предположението за 2024 г. е доста смело според редица анализатори, които смятат, че ще ни отнеме поне около 6-7 години да покрием критериите. 

Само преди няколко дни ЕЦБ припомни на България и Хърватия (които се присъединиха едновременно към ERM II и банковия съюз), че ще трябва да подобрят значително работата на своите институции, ако искат да продължат към официалното влизане в еврозоната. 

По време на форума Кирил Ананиев е съобщил на своите колеги, че София е в процес на подготовка на Национален план за въвеждане на еврото в България, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната.

По думите му изпълнението на номиналните конвергентни критерии (т. нар. Маастрихтски критерии) и предприемането на мерки за адресиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., също са важен аспект от подготвителните дейности.

"Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти. Разбира се, изпълнението на критериите от Маастрихт е относително спрямо динамични параметри, формирани от държавите членки в еврозоната, които е трудно да бъдат прогнозирани в рамките на настоящата несигурна среда", уточнил той.

Ананиев изразил надежда, че въпреки тежеста в икономиките, които коронакризата предизвика, то тя няма да бъде пречка пред работата на правитетелството по приемането на еврото. 

"България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси. Именно към това се стремим и с бюджет 2021, залагайки едни от най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, увеличавайки същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани", посочил Кирил Ананиев.