Управляващите като че ли залагат на ниска избирателна активност, надяват се изборите да бъдат изтеглени максимално рано и те да минат като втора новина след COVID. Да се свали избирателната активност, да се вдигне тежестта на твърдите ядра. Това са надеждите на управляващите.

Това мнение изрази пред БНР политологът доц. Даниел Смилов. Той коментира и предложенията, които се обсъждат по време на консултациите при президента за предстоящите парламентарни избори, както и темата за датата на вота.

През декември Румен Радев заговори, че ще насрочи изборите за 28 март, по-късно започна провеждането на срещи със здравните власти, ЦИК и политически сили, за да прецени кога и как ще е най-добре да бъде осъществено гласуването в условията на продължаващата епидемия от коронавируса. От ГЕРБ обаче обвиняват държавния глава в непоследователност и според многократно повтаряна теза от управляващите той трябва да изпълни вече заявеното /макар и не законово формално/ и да насрочи изборите за 28 март. Според премиера Бойко Борисов Радев променил мнението си, след като видял данни от социологически изследвания, според които ГЕРБ започва да укрепва позиции. Все още неясни останат редица въпроси около организацията на изборите като как ще гласуват карантинираните, българите в чужбина, особено в страни, които са в локдаун и т. н.

„Правото на глас е фундаментално право. То не може да бъде ограничавано лековато. Хората, които са в карантина, не могат да бъдат лишени от глас, така че най-различни механизми, за да бъде гарантирано правото на глас, трябва да бъдат въведени“, подчерта Смилов.

По думите му „за да се избегнат тежки конституционни питания, трябва законодателят да въведе такъв механизъм, който да гарантира правото на глас“.

Мобилните урни и екипи са минимумът, за електронно гласуване в момента не сме готови, смята политологът.

„Модернизацията на страната в изборната сфера като че ли ще бъде отложена, но поне за тези избори трябва да бъдат взети временни мерки, които да гарантират правото на глас. Това е основният въпрос и с този въпрос е свързан и въпросът за датата на самите избори – дали една ранна дата ще даде достатъчно време за организация“, добави той.

Той изрази надежда, че поне организацията на машинното гласуване да не завърши с фиаско.

Политологът определи като „лицемерен“ аргументът, че гласуването по пощата ще увеличи контролирания и купения вот.

„Точно партиите, които излагат този аргумент, са най-големите ползватели и потребители на купен вот. Ако те се борят наистина с купения вот, лесно могат да го намалят като спрат да купуват“, припомни Смилов.

Надцакване има, но политическата отговорност е на президента, който трябва да реши кой вариант е по-добър за страната, добави той.

"Дали изборите ще бъдат с една-две седмици разлика във времето не е от ключово и решаващо значение за страната.

Това са много важни избори. Важни са като алтернатива – дали моделът на управление ще се запази или не. Датата има връзка с този въпрос, но не е решаваща“, смята още анализаторът.

"Законодателите и управляващите изгубиха срашно много време от есента насам в безрезултатни действия. Спомнете си само правенето на конституция. Надявам се сега в новата парламентарна сесия на някой да не му хрумне да прави нова конституция или да преосновава републиката. Много парламентарно време отива да се продуцират такива безсмислени действия", отбеляза още Смилов.