ПЛАМЕНА ТОДОРОВА

България и Румъния най-вероятно ще бъдат разделени по механизма за сътрудничество и проверка за правосъдието и вътрешния ред. Двете държави вървят ръка за ръка от влизането си в ЕС през 2007 г. досега. Това стана ясно днес от думите на вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева.

"Докладът ще е тежък. Сравнението с Румъния категорично не е в наша полза", посочи Кунева като обвърза докладите, които се очаква да излязат през февруари и с влизането на България и Румъния в Шенген. По думите й "ако този механизъм работи в Румъния нямаме никакво основание да казваме, че не може да работи и тук".

Кунева очерта три спешни мерки, които трябва да предприемем преди излизането на докладите, с които да убедим мисията на ЕК, която се очаква през декември, че работим по въпроса. Първата е избиране на председател на ВКС, втората - избиране на главен съдебен инспектор и третата - одобряване на стратегията за съдебната реформа. Според нея трябвало още да имаме нов НК и нов НПК.

"Ще има много ясно подчертана разлика между двете страни. В зависимост от докладите ще започнат да отпадат и границите по Шенген. България няма да отбележи съществен напредък и това е лошо", заяви Кунева.

Тя подчерта, че и за нея, както и за няколко правителства преди това, механизмът не бива да бъде обвързан с Шенген, но на практика такава връзка има. Затова и се предполага, че още от догодина за Румъния ще започнат да отпадат въздушните и морските граници, като следствие от доброто й представяне.

"Шенген не е просто името на едно градче, а и икономика, работа, ръст на БВП. Когато Румъния отвори въздушните си граници, много хора ще предпочетат да кацнат в Букурещ. Когато Румъния отвори пристанищата си, това ще се отрази и на българските. Ръстът на Румъния през 2013 г. е 3,6 от БВП, а за 2014 г. - 2,8. Знаете колко е за България...", посочи вицепремиерът.

По отношение на това какво ще влезе като критики в самия доклад за България, Кунева не изключи казусът с тефтерчето на Филип Златанов. Но пък не се ангажира с прогноза дали и КТБ сагата ще намери място в документа.

Тя отказа да отговори на въпроса има ли стартирала процедура по изпращане на български представител в Черноморската банка за търговия и развитие и взимано ли е подобно решение на някое от заседанията на Министерския съвет. Както и в действителност ли за наш пратеник там се готви управителят на БНБ Иван Искров. За въпроси от подонно естество, Кунева препрати към персцентъра на "Дондуков" 1.

Кунева предостави и справка за всички т.нар. наказателни процедури срещу България от началото на членството ни досега (до 20 ноември т.г.). Те са общо 328. Заради изпълнение на ангажиментите ни са били закрити 261, а 67 остават открити. 

От тях 51 са на етап уведомително писмо (първи етап на досъдебната фаза), 10 са на етап мотивирано становище (последният етап на досъдебната фаза преди да бъде сезиран Съдът на ЕС) и 6 са в съдебна фаза. Замразени към момента са процедурите за завода за столичния боклук и за споразуменито за насърчаване на инвестициите със САЩ от 1998 г., защото българската страна е предприела действия.