За пореден път международните дърдорещи класи захапаха валутните войни. Спомняте ли си как през 2011 г. бразилският финансов министър Гуидо Мантега обвиняваше САЩ, че изкуствено отслабва долара, за да спечели конкурентно предимство? Сега нещата са точно обратните.

Йената - важна регионална валута, наскоро потъна до 7-годишен минимум спрямо могъщия щатски долар. Това оказва натиск надолу и върху корейския вон и други азиатски валути. Ситуацията е подобна в Африка, където кенийският шилинг е с тригодишен минимум спрямо долара, нигерийската найра наскоро падна до рекорд за всички времена, ганайското седи е намалило с 25% курса си спрямо "гущера".

Големият губещ в Латинска Америка е венецуелският боливар, следван от безнадеждното аржентинско песо. Отивайки в Европа, украинската гривня е загубила 88% спрямо долара от началото на годината, докато руската рубла за същото време е паднала с 43%. Списъкът може да продължава, но нека се спрем на Русия и премеждията на рублата ѝ.

Рублата, която не беше толкова силно ударена както гривнята, поевтиня силно заради украинския конфликт и санкциите, които произлязоха от него. Разбира се, санкциите са си изстрели към небето и универсално правило е, че те не постигат заложените цели. Но това, което правят, е да доведат до реални загуби дори и за тези, за които не е било очаквано, включително и за международната икономическа система.

Забележително е колко прогнозими са непредвидимите последствия. Докато санкциите срещу Русия ясно отслабиха курса на рублата, в същото време те сериозно засилиха хватката на президента Владимир Путин. Благодарение на санкциите, подкрепата на президента Путин през октомври достигна 88% и то според най-независимата компания за изследвания, "Левада Център". 

Без съмнение Путин получи още подкрепа и след неласкавото отношение към него на срещата на страните от Г-20 в Бризбейн, Австралия.

Дипломацията е мъртва. Това е опасно. Както Глифърд Гейди, експерт по Русия във вашингтонския Brookings Institution наскоро коментира: "Много се страхувам, че има елемент на сомнамбулизъм в политиките на ключови играчи в днешния свят", визирайки наскоро излязлата книга "Сомнамбулите" (The Sleepwalkers: How Europe Went to War in 1914) на Кристофър Кларк, която е хроника на събитията, предизвикали Първата световна война.

В добавка към руско-украинския конфликт, рублата беше поставена под натиск и заради скорошния спад на цената на петрола. Бюджетният баланс на Русия излиза на чисто, когато цената на барела е около $102. Ако сегашните стойности от по-малко от $80 за барел продължават, това щe постави Русия и повечето петролни производители в състояние на фискален натиск.

Потъването на рублата е свързано със спада на цената на петрола и поредица от пагубни събития. Графиката на курса на рублата спрямо долара, както и на нейната волатилност може да изглежда стряскащо, но има и светъл лъч на хоризонта.

Обезценяващата се рубла ще оскъпи вноса и ще направи износа по-конкурентоспособен. Комбинацията ще помогне на Русия да поддържа положителен търговски баланс, което ще компенсира част от сериозния отлив на капитали от страната.
В допълнение, фискалните сметки на страната са деноминирани в обезценяващи се рубли, докато нейният петролен износ се плаща в поскъпващия долар. Така че фискалният удар от понижаващата се цена на петрола ще бъде смекчен от слабата рубла.

Може би Путин визираше стратегията за евтина рубла, когато наскоро обърна внимание, че Русия се е подготвила за "катастрофален" спад на цената на петрола.

Но, има ограничения за всички временни ползи от погрома на рублата. Когато една валута потъва, зад ъгъла винаги се крие инфлацията. А с идването на инфлацията, Путин ще види как одобрението към него ще спадне. Какво да направи?

Русия трябва да изостави режима на плаващ курс, който прие на 10 ноември. Петролът и другите стоки, които изнася страната, се договарят и плащат в американски долари. Чрез въвеждането на плаващ курс Русия протяга ръка към нестабилността.

Номиналният разменен курс на рублата ще се движи в тон с цените на петрола и другите суровини. Когато цената на петрола нарасне (падне) и рублата ще поскъпне (съответно поевтинее), и Русия ще изпита какво е да се возиш на влакче на ужасите, съпроводена от дефлационни падания и инфлационни издигания. За да избегнат подобно родео, повечето от големите петролни производители са свързали своите валути към американския долар. Русия трябва да направи същото.

За да направи нещата като хората, Русия трябва да извади страница от руския бележник на Джон Мейнард Кейнс и да създаде валутен борд.

В системата на валутен борд централната банка издава банкноти и монети. Те са конвертируеми в чуждна резервна валута във фиксиран курс и при поискване. Като резерви монетарните власти държат висококачествени лихвоносни книжа, деноминирани в резервната валута. Нейните резерви са равни на 100%, или малко повече, от банкнотите и монетите в обращение, което е установено със закон. Централна банка, оперираща под правилата на валутен борд, не приема депозити и генерира доход от разликата между получения лихвен доход от облигациите и разходите за поддържане на паричното обращение. Тя няма монетарна политика, вместо това пазарните сили сами определят паричното предлагане.

В Русия има исторически прецедент за валутен борд. След болшевишката революция, когато войски от Великобритания и други съюзнически държави нападат северна Русия, валутата ѝ е в хаос. Гражданската война е започнала и всяка от страните в конфликта издава собствена, почти безполезна валута. Имало е повече от 2000 отделни издатели на книжни рубли.

За да улеснят търговията, британците създават Национална емисионна каса за северна Русия през 1918 г. Касата издава британски рубли. Те са гарантирани от лирата стерлинг и се обменят по фиксиран курс спрямо нея. Кърт Шулър и аз открихме документи в архивите на Форин офис, които доказват, че бащата на британската рубла е не кой да е, а Джон Мейнард Кейнс, който по същото време е бил чиновник в британското финансово министерство.

Въпреки гражданската война, британската рубла е постигнала голям успех. Валутата никога не се е отклонила от фиксирания си курс с британския паунд. В контраст с другите руски рубли, британската рубла е била сигурен съхранител на доход. Освен това по естествен път тя е изместила от обращение и другите рубли. За съжаление животът ѝ е бил кратък - Националната емисионна каса е прекратила съществуването си през 1920 г., когато съюзническите войски се изтеглят от Русия.

Да, сега е време за Путин да откъсне страничка от Кейнс и да последва това, което повечето големи петролни производители вече са направили: да върже рублата към долара.

Стив Ханке, известен като "бащата на българския валутен борд", е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ. Този текст е публикуван в декемврийския брой на сп. GlobeAsia, като е предоставен и на Клуб Z. Заглавието е на редакцията.