Бойко Борисов е  войвода от село Банкя, който води "дружина левенти, яки юнаци с големи калпаци" и заедно се борят срещу тираните – душманите на народа.

Така е видял министър-председателя свищовският поет Константин Динков, по прякор Льони. Освен "помощника" си Цветан, премиерът е привлякъл в четата и Росен, който носи знамето. В Бойковата дружина има и бойни другарки - „тройка моми“ шият байряка. Незнайно защо обаче поетът е упоменал само две от тях – Цецка и Менка.

Интересното в творбата е нейният трагичен завършек – от цялата дружина оживява само войводата, покрит с рани. Другите четници умират в Балкана. Вероятно заради самотата, единственият оцелял лирически герой започва разговор с „три орлици“, които се вият над главата му и (по Ботев) „първата го леко прегърна, втората с вода го напръска, третата в уста целуна“ (по-добре да не си го представяме).

„Стана изведнъж. Занимавам се от пет години с поезия, писателство, проза и така ми дойде импулсивно", разказа историята на стиховете пред Дарик радио Динков.

Попитан кой е любимият му образ от съвременния политически елит, той обаче заявява, че „всички са под един знаменател".

„Никой не харесвам, откровено ви казвам, защото вижте какво, аз съм член на партията на комунистите от 1954 година", обясни Динков.

Харесвал само премиера Борисов като „силна личност, но като политическа личност – не".

 

А ето и пълния текст на лирическата творба:

                  * * *

В селото Банкя роди се,

близо до София, града голяма.

Таткото име му даде

Бойко – юнак да стане.

 

Майчица люлка люлее,

тихичко песен тя пее:

Бойко, левент ти да станеш,

дружина юнашка да водиш.

 

Расна Бойко, порасна,

па дружина голяма събра си

от левенти, яки юнаци,

всички с големи калпаци.

 

Тройка моми се събраха,

знамето бързо ушиха.

Цецка с конци веза,

Менка с вода поля го.

 

И тръгна дружина сговорна,

Бойко войвода им стана,

Цветан помощник му беше,

а Росен знамето държеше.

 

Буря в Балкана бушува,

започна се битка жестока,

сговорна дружина се бие

с тирани – народни душмани.

 

Затихна бурята голяма,

дружината на Бойко я няма,

загинаха всички юнаци,

войводата с рани остана.

 

А над него три орлици,

първата го леко прегърна,

втората с вода го напръска,

третата в уста целуна.

 

Бойко тихо продума:

Кажете ми, мили орлици,

три орлици, хубавици,

где е моята дружина?

 

А те на войвода думаха:

Няма я твоята чета войводо,

твоята чета, още дружина,

тя в боя храбро загина.

 

А там, горе на Балкана,

гора се леко люлее,

вятъра песен запява,

луната ярка – изгрява.