Социолозите познаха. На 24-я ден от съществуването на Европейската комисия на председателя Жан-Клод Юнкер е изправена пред вот на недоверие, поискан от крайните еврофоби в Европейския парламент. Тя ще премине през него невредима, въпросът е: С колко гласа? Те ще покажат, колко е изял данъчният скандал "Люкс-лийкс" от политическия ресурс на Юнкер и ще бъде ли той достатъчен за силното политическо лидерство, от което Европа сега се нуждае.

Европарламентът ще гласува по искането в четвъртък. Днес в Страсбург се състояха пленарните дебати по вота, в които вносителите очаквано упражниха красноречието си, говорейки с фрази готови да станат заглавия. Основните инициатори включват групата "Европа на свободата и пряката демокрация" (ЕСПД) и депутатите на Марин Льо Пен, лидерката на крайнодесния Национален фронт във Франция. ЕСПД е съставена основно от Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж и колегите им от италианското популистко движение "Пет звезди" на бившия комик Бепе Грило.

По-рано за вот на недоверие към Юнкер се обяви и крайната левица, но тя не събра достатъчно подписи за целта. В същото време отказа да се присъедини към крайнодесните.

В основата на искането са разкрития на Международния консорциум за разследваща журналистика от 5 ноември, според които Люксембург, на който Юнкер беше премиер от 1995 до 2013 година, е осигурил с тайни споразумения щедри данъчни облекчения на 343 транснационални компании.

"Юнкер е абсолютна антитеза на европейските ценности", каза депутатът от "Пет звезди" Марко Дзани. "Като министър-председател на Великото херцогство той позволяваше на големите международни компании да пълнят джобовете си за сметка на гражданите. Г-н Юнкер, Вие сте най-лошото лице на Европа! Ако имахте капка достойнство, щяхте да си подадете оставката!"

"У нас трябваше да се плащат повече данъци, за да компенсираме загубите нанесени по Ваша вина", каза Льо Пен. "Люксембург осигурява високо жизнено равнище на своите граждани, но това води до обедняване в другите държави в ЕС".

Тя нарече Юнкер "карикатура на Европа"  и оспори правото му реформира данъчните й правила. "Това е все едно Ал Капоне да стане председател на Етичната комисия", каза Льо Пен.

"Критиката ни не е към Вас, а към една система, която включва и Вашето име - системата Юнкер", каза Габриеле Цимер от групата на Обединената европейска левица. "Когато искате да се засили доверието, трябва да поемете Вашата отговорност".

"Има проблем, господин Юнкер", каза консерваторът Ришард Легутко (Полша). "Признайте си, че встъпването Ви в длъжност не беше най-успешното...Аз не съм убеден, че имате морални намерения. Трябва да получим цялата информация за предварителните данъчни сделки...Каквото и да направите, сянката на скандала ще Ви следва".

И днес, както миналата седмица, Юнкер заяви, че облекченията са давани от независима от правителството му данъчна администрация възоснова на законен режим, който съществува в още 22 страни от ЕС. Той отново призна, че макар и законни, тези отстъпки пред едрия международен капитал са политически и морално неприемливи в условията на бюджетна строгост в Европа, сред чиито архитектекти е самият той.

Юнкер повтори инициативата си за въвеждане на единна корпопативна данъчна основа в ЕС и за автоматичен обмен на информация между 28-те национални данъчни администрации. 

"Не може да свързвате една система с моето име. Тя е работа на държавите-членки", каза той и призова депутатите да убедят страните си да подкрепят предложението на Комисията за данъчна хармонизация и автоматичен обмен на фискални данни. "Аз съм за фискална хармонизация. Аз не съм против фискалната конкуренция, но фискалната конкуренция е вредна, когато е нелоялна".

"Моля, спрете да ме обиждате", обърна се той към най-острите си критици. "Има някои тук,  които не мога да бъдат обиждани, а мене ме обиждате. Това, което съм обещал, ще го изпълня". 

Двете основни сили в "голямата коалиция", подкрепяща Юнкер - неговата Европейска народна партия (ЕНП) и Социалистите и демократите - обявиха, че ще гласуват против вота. Същото направиха либералите.

"Ние искаме да сложим край на това големите компании да не си плащат данъците", каза председателят на групата на ЕНП  Манфред Вебер (Германия). "Но ние искаме да направим крачка напред с предложенията на Комисията. Ще гласуваме против вота на недоверие".

Той обвини евроскептиците, че искат вота, за да привлекат внимание и че отговорността за 28-те различни данъчни режима в ЕС отразява волята на държавите-членки, които те обикновено защитават срещу намесата на Европа.

Лидерът на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) каза, че сваляне на Комисията подменя реалния въпрос за изхода на икономическата криза.

"Нашият континент ще се изправи пред дефлацията. Това ли искате? Ако не се справим с кризата, всички ще изчезнем",заяви Питела.

Консерваторите съвпаднаха с крайнолевите в искането си за анкетна комисия, която да разследва случая "Люкс-лийкс", без да обявяват изрично начина, по който биха гласували. На подобна позиция застанаха зелените.

Парламентът избра Комисията на Юнкер на 22 октомври с 423 на 209 гласа и 67 въздържали се. Минималният брой гласове, от който тя се нуждае, за да оцелее са 376 от общо 751. Толкова трябват най-малко и на вносителите на вота, за да я свалят.От броя гласове, които Юнкер ще получи в четвъртък, ще стане ясно дали "Люкс-лийкс" е ерозирал подкрепата за него.

Вотът е в рамките на същата сесия, в която Юнкер трябва да обяви главната инициатива на мандата си - инвестиционен план от 300 милиарда евро за съживяване на растежа и заетостта в Европа. Той съвпада и с рядко посещение на главата на Католическата църква папа Франциск в Европейския парламент във вторник.

Отразявайки масовото разочарование от ЕС по време на  кризата, евроскептиците получиха близо една трета от местата в Европейския парламент на изборите през май. Те обаче са пръснати в разлчини политически групи вариращи от крайно дясно до крайно ляво, голяма част от тях останаха нерегистрирани, поради което са неспособни на единно действие.

Както анализаторите очакваха, те използват всеки удобен случай за своята пропаганда, която се гради върху тезата, че те действително представляват обикновените граждани срещу политическата върхушка представена от традиционните партии.