Години наред медиите прикачваха различни определения към висшия актив на ДПС. Един от тях беше (и все още е) падишах, макар и вече почетен. А мнозина в един или друг момент са били наричани паши, аги, бейове и т.н

Оказа се обаче, че в ДПС всъщност са джентълмени. На "Стамболийски" 45 А очевидно се помещава не партийната централа на движението, а някакъв клуб от английски тип. В него се влиза само ако си член и съответно те изключват, ако не спазваш правилата. Всъщност правилото е само едно - безпрекословно подчинение.

Личните и професионални качества на Муса Палев и Гюнай Хюсмен, изключени от групата на ДПС, защото не са спазили "джентълменската уговорка" да не се борят за преференциално гласуване, в случая нямат никакво значение. Сигналът, който движението за пореден път праща към обществото е особено негативен. ДПС отново демонстрира, че няма нищо общо с либералната демокрация, на която се води представител даже и на европейско ниво.

"Волята на суверена" е един от любимите изрази на лидера на ДПС Лютви Местан. С него той оправдава влизането и излизането на ДПС от властта, издигането на Делян Пеевски за евродепутат и депутат и т.н. Очевидно обаче волята на суверена важи само ако е подадена за партията. За отделни нейни кандидати тя няма никакво значение.

Изключването на двамата депутати от ДПС е прекрасна илюстрация за това какво представлява задкулисието - една особено популярна дума напоследък. Задкулисието е един малък кръг от хора, които са монополизирали правото да се разпореждат с обществените дела. Само и единствено този малък кръг има властта да определя кой да стане депутат и кой не. Това, че депутатите се водят "народни представители" няма никакво значение.

Протестът, избухнал след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС имаше  краткосрочна, средносрочна и дългосрочна. Краткосрочната цел бе Пеевски да подаде оставка и тя бе изпълнена за малко повече от 24 часа. Средносрочната също вече е факт, тъй като кабинетът на Пламен Орешаркси подаде оставка. Най-важна обаче е дългосрочната цел, а именно - гражданите да имат повече власт в изборния ден.

Макар и осакатено преференциалното гласуване вече се промъкна в изборите за народни представители. Дори и в този му вид то предизвика негодуванието на партийните активи, при това не само на ДПС. Запазването на преференциалното гласуване както и неговото развитие до степен то да стане задължително, без праг за размествания в листите, продължава да стои в дневния ред на гражданското общество.