В понеделник от Турция долетя новината, че "Южен поток" няма да го бъде. Покрай голямата новина обаче се закачи и малката, че футболен клуб "Левски" ще остане без жизненоважното спонсорство на "Газпром". Дълго поддържаната илюзия, че подобно нещо въобще може да се случи, се срина окончателно. И макар че това развитие на нещата общо взето бе предизвестено, думите на Владимир Путин индиректно сринаха и "Левски". Защото вече няма надежди, а явно лимитът на лъжите на Тодор Батков бе дотук.

"Левски" е на ръба на пропастта

А политането надолу е въпрос на дни. На 17 декември ще се проведе общо събрание на акционерите, което ще произведе 30 милиона безполезни хартийки, наричани юридически "капитал на дружеството". Част от тази безполезна хартиена маса ще бъде подарена на тръста на феновете "Синя България". Жестът уж е безвъзмезден, но каква цена могат да имат 15 процента от фалирало предприятие с неизвестен, но сериозен брой дългове? Номерата на Тодор Костадинов Батков нямат край, но те не могат вече нито да отложат, нито да спасят синята България. "Левски" е във фактическа несъстоятелност.

"Газпром" беше последният рубеж на собственика. С тази мантра той заблуждаваше и собствените си подопечни, които чакат заплати, а и цялата общественост. 4 милиона евро годишно от газовия гигант трябваше да спасят ситуацията и собствената съдба на Батков. С тези пари той щеще да закрепи монополната си власт в „Левски” за години напред.

Тези пари от любимата му матушка Русия щяха да му бъдат щит срещу всеки, дръзнал да оспорва неговото господство. Уви, този път сметките излязоха криви. Пари няма и оттук-нататък е само въпрос на време истината да излезе наяве. И тя да се чуе от човека, който години наред лъжеше безпардонно левскарите.

Какво обаче следва за стогодишния клуб?

Констатацията за стореното от Тодор Батков е направена, дереджето отчетено, но "Левски" трябва да го има все пак. Поне мисълта, че той ще изчезне изглежда на този етап някак немислима. А ситуацията съвсем не е такава, че гордиевият възел да бъде разсечен лесно и нещата да се оправят с магическа пръчка. Точно този футболен клуб има противоречива история, изводите от която не посочват лесно решение.

Трябва да се върнем в далечната 1969 г., когато тогавашното тоталитарно ръководство прикачи "Левски" към народната милиция и МВР. От този момент насетне "Левски" бе издържан щедро от държавния бюджет. Играчите и служителите бяха сложени под пагон, предоставиха им всички благинки на социализма. През 1989 г., за съжаление, нещата не тръгнаха по посока връщане към корените. "Левски" се издържаше от продажбата на големите си звезди, които в началото на 90-те бяха в изобилие.

След това за няколко години затъна финансово, но точно тогава синьото правителство на Иван Костов изпрати на „Герена” Майкъл Чорни. Руският евреин държеше монопола в мобилните услуги и не му бе никакъв проблем да излее златния дъжд в "Подуяне". Последва поставянето му в списъка на нежеланите лица за пребиваване в България, но това не означаваше автоматично оттегляне от „Левски”. Поне до 2006 г. се смяташе с основание, че Чорни си остава тайният собственик. Точно в този междинен период обаче се случи синята приказка в Европа и в клуба влязоха 30 милиона чисто футболни пари.

В тази връзка на предстоящото събрание една от точките в дневния ред е усвояване на печалба от близо 8 милиона лева за 2007 г. И това е безспорното доказателство, че тандемът Наско Сираков - Станимир Стоилов е докарал „Левски” до печалба, което пък опровергава безкрайните приказки на Батков, че той е дотирал клуба през цялото време. Това е само щрих по темата, който доказва колко пъклена е била ролята му. Защото след уволнението на дуото "Левски" лека-полека почна да мизерства, за да стигне до сегашното положение.

Последният път, когато на "Герена" влязоха пари, бе само преди 3 години. Между 10 и 15 милиона лева постъпиха в касата от рекламни договори с мирис на задкулисие. Онзи щастлив период на безметежност доведе до безумното решение да бъде сринат сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов". Някъде с оставката на Бойко Борисов през 2013 г., златният дъжд секна и оттогава "Левски" е във финансов колапс, изразяващ се вече в натрупването на огромни задължения и неплащането на текущите разходи. Това не се бе случвало от 17-18 години.

Изводът е, че на "Левски" му трябва отново златен дъжд

Не се знае обаче кой ще го излее. Обективната ситуация в страната подсказва, че такова лице няма как да се излъчи дори и спекулативно. Въпросният богаташ ще бъде изправен пред следната фактическа ситуация. Първо, ще бъде подложен на нахалството на Тодор Батков, който ще се пазари за всеки лев, като ще тръгне от споменатите 30 милиона уставен капитал.

След това идва изплащането на задълженията, защото ако това не бъде направено, следва отнемане на лиценза и нови финансови санкции. И на трето място този условен милионер ще трябва да започне и инвестиции в клуба. С други думи, ще трябва да отдели доста пара за нови качествени футболисти. 

На 99 процента това са очакванията на синята България. Да се намери някой с разклатено психично състояние, който да хвърли 40-50 милиона и да получи в замяна любовта на половината държава. Написаното обаче е розов блян. Този път няма как да се случи.

Влизаме в хипотеза 2. „Левски” намира своя Александър Томов. Той получава клуба от отчаяния Батков. Раздялата отново ще бъде дълга и мъчителна. След това с хиляди фокуси "синия" Томов се оправя със задълженията, но „Левски” остава на сегашното си футболно ниво.

Което не е без значение, защото най-важното е публиката да се върне на стадиона. Точно публиката, разбирай популярността на този клуб, е най-голямото му богатство. Феновете са причината за големия интерес и от комунистическото МВР, и на ОДС, респективно Майкъл Чорни, и на задкулисието преди три години. Заради това се е хванал като удавник за сламка и самият Батков. Априори се смята, че овладяването на „Левски” носи  много ползи. В минало време обаче, защото публиката я няма, а не е сигурно дали е склонна да се върне. Шансовете да се появи „син” Томов са напълно възможни. Но не и императивни.

Третият път за "синия" колос

е през ада и чистилището. В това си финансово състояние "Левски" напрактика е фалирал. Което не е нещо ново в българския футбол, цели дузини са клубовете, които минаха през фактическо закриване. На фланелките на "Марек" пише 2010, а всички знаем, че този отбор съществува доста по-отдавна. Причината е ясна: сформиран е нов тим, за да не бъдат платени задълженията на стария.

"Левски" е бъдещият "Марек". Вече няма да е 1914, а 2015. Малко ще заболи, но левскарите ще си кажат, че никой не може да им вземе стогодишната история. Едно листче хартия с решение на съда няма как да зачертае спомените на хората. Какво следва обаче оттам-нататък? Тръгване от ниските нива на българския футбол и изкачване нагоре. Ясно е, че до три години "Левски" отново ще бъде в "А" група. Тръгването от нулата е големият шанс да се сбъдне мечтата на старите левскари, отборът най-накрая да си върне статута от периода между 1914-а до 1944 г.

Нормален футболен клуб без ченгета, без доносници, без комсомолци, без задкулисие... Цялата гнилоч, която се разпореждаше с клуба през последните 45 години да бъде изметена. Да се направи клубна лустрация и да се създадат правила за чисто минало за влизане в управлението. Това е единственият правилен път пред "Левски". Другото е популизъм, който вече сме го слушали. Приказките да се обединим и да спасим "Левски' са от учебници за диверсия. Честните левскари си искат отбора такъв, какъвто го обичат. А виновниците трябва да бъдат изпратени на бунището на историята.