Г-н Бинев, като начало само държа да ви предупредя, че и аз съм малко нещо каратист и ако ще ме биете по време на интервюто, смятам да окажа ожесточена съпротива... (Следва смях и кратки уточнения кой къде е тренирал и т. н.) Казвам го, защото не съм съгласен всички, тренирали бойни изкуства, да бъдат наричани „мутри“. За себе си поне мога да гарантирам, че не съм... Впрочем познавате ли се лично с Александър Морфов?

- Не.

Защо тогава според вас той реагира така рязко?

- Доколкото знам, той е реагирал емоционално. Може би така му е бил и поднесен въпросът. Напълно нормално е. Сега като се замисля – ако съм предубеден и имам внушен от медиите образ за някого, много вероятно е и аз да реагирам така.

Оттук нататък ще използвам всяка секунда, за да разясня на уважаемата общественост, че на образа, който ми е създаден, е крайно време да му се сложи точка. Той няма нищо общо с действителността! Досега не съм се опитвал да го разрушавам или форматирам по някакъв друг начин - по простата причина, че не ми е трябвало. Даже в някаква степен ми е носил дивиденти в личностен план. 

Защото живеем в общество, което си слави тираните и, общо взето, подритва хората, които заслужават аплодисменти... Може би по тази причина не съм се опитвал да оборвам всичко това. Но в края на краищата вече се налага и аз ще го направя.

Дивиденти в смисъл, че образът ви е стряскал, когото трябва?

- Да, точно така! И аз ще се възползвам до последно от това. Но има две важни неща. Първото е, че аз трябва веднъж завинаги да покажа на широката общественост, че има изработено уродливо клише, което няма нищо общо с мен. Да обясня, че е ксенофобско поведението на някои хора именно срещу мен. Постоянно ни упрекват – мен и патриотите - че скачаме, когато стане дума за име, без да познаваме човека. Предлагам на тези хора да видят сега какво означава да се казваш Слави Бинев, какво означава ксенофобия и нетолерантност...

Второто е, че аз съм поел искрено ангажимента да служа на хората, защото мога да си го позволя. Други може да идват с друга настройка, аз – не. Поради тази причина смятам да бъда (подчертава) абсолютно твърд при повдигането на завесите и по въпросите, които си задават много от творците в момента. Което определено не е приятно за някои хора, които знаят, че аз, като вляза в една стая, веднага мога да ви кажа кой е крал. Те прекрасно осъзнават, че аз ще го посоча! 

Предпочитат някой пухкав, засукан човек, който с едно интервюнце или с някое изтеглено късметче да го погалят по косъма и той да мърка в ръчичките им... С мене това не може да се случи. Няма как! Аз съм човек с история, за добро или за лошо.

„Хъшове“ гледал ли сте?

- (искрено се учудва) Как да не съм го гледал? Естествено, че съм го гледал!... И тук може би е един от най-големите проблеми на Сашо Морфов. Защото, каквото и да си говорим (без да си правя самореклама), аз съм образът на модерния хъш! Малко по-лъскав, малко по-луксозен, но поведението ми е абсолютно същото – аз съм не по-малко борец за свобода! Има и нещо друго: много е лесно да си революционер, когато си беден. Ха направи го, като си богат!

Можете ли по памет да възстановите няколко от предишните председатели на парламентарната комисия по култура?

- Знам за Стефан Данаилов,... знам за едно друго момиче, забравих му името, което мисля, че не е много известно... (замисля се) 

Зададох ви този въпрос, защото и аз не мога да се сетя за много имена. Какво всъщност прави председателят на комисията по култура?

- Всяко едно нещо, което поиска да направи председателят, може да го направи. Но те искат човек, който да не прави (подчертава) нищо! Председателят на тази комисия е надзорник на министъра на културата. Нали се сещате колко вълнения има по този повод? Защото, както добре знаят хората – аз мога да смятам! И то добре. (смее се)

Имам чувството, че сега има само една комисия в Народното събрание – по култура и медии. Вчера ми се обадиха чужденци и казват: от това, което четем за България, излиза, че имате само една комисия в парламента и ти си я оглавил, просто не може да бъде! (смее се)

Е, вашата комисия сега е на мода... Какво ще направите, за да не ви забравят и вас, като предишните? Макар че вече едва ли ще бъдете забравен...

- Тук, в България, такива като мене, за които се знае, че няма да седят мирни, не ги обичат много.

Аз съм роден революционер. Ако остана сам на Земята, сигурно ще се обърна и ще започна да се разправям със себе си. (смее се) Такава ми е породата.

Модерна ни е комисията, да... Вижте, аз уважавам всички артисти. И повярвайте ми, ще направя всичко възможно те да творят по най-добрия начин!

Кое изкуство ви е най-бизко на сърцето?

- Бойните изкуства са ми най-близки на сърцето... (смее се от сърце) И мисля да го докажа... Шегувам се, разбира се! Каквото и да говорим, киното заема сериозно място в съвременната култура, то е много по-смилаемо, много по-динамично. Нормално е киното да е предпочитаното изкуство на повечето хора.

А чалгата като изку...

- ... най-продаваема винаги е била халтурата. Виждал съм доста творци, които са ходели и ходят по халтурки, защото от това се издържат. От това са правили най-много пари. Напълно разбираемо – халтурата е по-народна, така да се каже. Това се продаваше тогава - и аз съм го продавал. Включително съм продавал и страшно много българска музика, рок, много от заведенията ми са работили с български артисти, които не бяха долюбвани от властта в момента.

Днес (вчера, б. р.) на комисия по култура не дойдоха нито БНТ и БНР, нито от министерството...

- Как ще дойде човек, който не може да защити собствените си драсканици! До момента не съм получил даже доклада с разяснения по бюджета на Министерството на културата, който трябваше да четем днес. Разсъждаваме и обсъждаме нещо, което още не е готово. Това добре ли е, според вас? Посъветвах колегите от комисията да не гласуваме като войници, но те гласуваха... (На заседанието Слави Бинев гласува против приетия на първо четене бюджет за култура, б. р.)

С Бойко Борисов как ще мелите?

- В името на защитата на интересите на културните дейци и творците, аз ще търся среща лично с него. И, в името на работата, ще се виждам с него, ще говоря, ще обсъждам проблемите, които стоят пред нас. Нищо друго, разбира се.

Бюджетът за култура отново е крайно мизерен.

- Аз съм съгласен, че бюджетите могат да бъдат такива в такова време. Обаче (натъртва) не може Министерството на културата да се отказва от двете алтернативи, които да попълват бюджета му – европейските фондове и меценатството! Говоря за правилното използване на европейските фондове, а не превръщането им в привилегия на културната Коза ностра. И гласуване на Закон за меценатството, с който да се опростят начините за даване на пари за култура и спорт. Как да бъда дарител на определено мероприятие, като след това трябва да платя и данъци за парите, които съм дарил? Безумно! Ситуацията е тъпа, та тъпа!

Г-н Бинев, само това да направите – със закона за меценатството и еврофондовете на правилните им места, съм сигурен, че много културни дейци ще ви дойдат на крака и ще ви благодарят сърдечно.

- (смее се) В едно нещо можете да сте абсолютно сигурен: бях посрещнат на нож, но ако не успеят да ме изчегъртат оттук с всичките си гадни способи, ако успея да удържа на напъна, аз ще бъда изнесен оттук на ръце! Мога да ви го гарантирам! Познавам себе си и знам какво говоря!

На изпроводяк обменяме мисли за лоу-кикове и боксови чували, стискаме ръце и от това на интервюиращия му изтръпва ръката – тази здрава някога десница, която днес се е размекнала от лакътен тендовагинит, придобит с безкрайно тракане по компютърни клавиши и галене на уайърлес мишка. (Между другото, за неспециалистите - лоу кик е един вид ритник, особено неприятен за бедрото на противника.)