Историята е пълна с разкази за успели и прочути хора, които са спели много малко.  Няма да припомняме легендите за гения Леонардо да Винчи, който почти не мигвал. За Томас Едисън и Маргарет Тачър се твърди, че им трябвали не повече от 4 часа сън на нощ. Президентът Барак Обама спи само шест Но имаме една лоша новина за вас- малко вероятно е и вие да направите същото, и след това на сутринта да сте бодри, пълни с енергия и напълно ефективни. Изследвания доказват, че само 5 на сто от хората в света могат да спят много малко и това да им стига да възстановят силите си.

Учените наскоро откриха и че нуждата от сън е определена от гените ни, разказват от интернет изданието Vox. Така че ако имате нужда от осемчасов сън, за да сте работоспособни на другата сутрин, много малко вероятно е, че ще можете да тренирате организма си да се задоволява с четири-пет часа. Разбира се, това не спира хората да пробват – проучвания например сочат, че около 40 на сто от американците спят шест и по-малко от шест часа на нощ.

Нуждата ни от сън е генетично детерминирана около 80%. Един от надеждните начини да видим доколко дадена черта е генетично зададена е да изследваме близнаци. Еднояйчните близнаци имат еднакво ДНК – ако не се броят някои много редки генетични мутации, докато двуяйчните близнаци са само просто двама наследници, които си споделят една утроба и 50 на сто от гените си. Чрез сравнението между тези две групи близнаци и чрез отчитането на различията в дадена характеристика, изследователите могат да изчислят какъв процент от вариациите на характеристиката се дължи на генетични фактори.

Група учени с ръководител Алън Пък от Университета на Пенсилвания прилагат точно този подход и към проблема със съня. Те лишават 59 двойки еднояйчни близнаци и 41 двойки двуяйчни от сън за 38 часа. След това ги подлагат на стандартен тест за реакции- време на всеки два часа.

И така се получава процента от 80 на сто генетична предопределеност за нуждата от сън.

Други изследвания се фокусират върху това колко часа спят близнаците. Разбира се, има разлика между това от колко часа сън се нуждае един човек и колко сън реално получава. Но и в това изследване се установява генетична наследственост.

Има ли въобще гени на съня?

Това е доста нова сфера на проучвания. Първите гени на съня – които се оказват въвлечени и в нарколепсията  (внезапно заспиване по всяко време на деня – б.р.) - са открити през 1999 г. През 2009 г. изследователи, които проучвали ДНК проби от доброволци открили две жени – майка и дъщеря, които сами се събуждали наспани и свежи след 6 часа сън. И двете имали мутация на един и същи ген, наречен DEC2 или BHLHE41. 

Учените установяват, че когато мишки са инжектирани с тези мутации, те започват да спят по-малко и се възстановяват по-бързо, когато са лишени от сън.

През юли 2014 г. нова публикация в сп. Слийп на екипа на Пък обвързва DEC2 гена с нуждата от по-малко спане. Мария Коникова наскоро разказа за резултатите от проучването в Ню Йоркър. Учените твърдят, че са открили различна мутация на този ген, която е отговорна за огромната разлика в нуждата от сън на 27-годишни братя. Братът с необичайната мутация спи обикновено два часа по-малко. В лабораторните изследвания той страда по-малко от роднината си, когато е лишен от сън и се възстановява по-бързо.

Въпреки това е малко вероятно DEC2 да е единственият ген, който определя нашата нужда от сън. Въвлечени са и много други гени. Учените обаче не са съвсем сигурни кои точно са те. Те са установили, че това са гени, свързани с метаболизма и с психиатричните разстройства. На сегашното ниво на проучвания науката не може да каже дали сънят влияе върху тези две неща или обратното.

Можем ли да създаваме генетично хора, които спят малко

Ако накрая учените открият някои гени, които имат огромно влияние върху нашата нужда от сън, какво ще се случи всъщност? Едната възможност е те да създадат генетичен тест, който да показва кой може органично да спи по-малко и кой не може. Този тест ще помага на хората да избират начина си на живот и професии, които по-добре подхождат на техните нужди.

Друга възможност е да създадат лекарства, които превръщат хората в по-ефективни спящи, т. е. да се наспиват и с по-малко сън. В още по-футуристичен сценарий учените ще могат един ден да мутират гените и да произвеждат хора, които спят по-малко.

Не е ясно обаче дали това ще бъде много разумно. Сънят е комплексно поведение, което е обвързано с всички други здравни въпроси, вкл. метаболизма и паметта. Страничните ефекти са неизяснени. Вероятно хората, които естествено се задоволяват с по-малко сън плащат за това по някакъв друг начин.