- Г-н Кънев, какво ни каза и какво не ни каза Европейската комисия в представения втори доклад - и общ, и конкретно за България, по общия механизъм за върховенството на закона в страните членки?

- Това, което ни каза е, че в България няма подобрение спрямо предишната година. Това е накратко. Каза ни, че повдигнатите проблеми тогава не са решени. Което означава, че не каза нищо ново на нито един гражданин.

Имаше очаквания, силен акцент върху прокуратурата в доклада. За първи път подобен обем от документа е отделен на държавното обвинение и конкретно на главния прокурор и неговата роля. Докладът ни казва съвсем ясно къде е големият проблем в правораздаването и въобще във върховенството на правото в България. Това също не е особена новина, но никога досега не е било толкова ясно изразявано от Европейската комисия. За всичко друго ще си позволя лично мнение и то е разочарование - лично мнение в качеството ми на евродепутат от България и на човек, който се занимава с темата, общувал е с ЕК по тези въпроси в рамките на парламентарния контрол.

Начинът, по който са формулирани проблемите, отново е крайно завоалиран, брюкселският език продължава да владее доклада. Преди всичко не можем да не бъдем разочаровани от частта от доклада по отношение на корупцията. На практика там пише, че България има проблеми с корупцията, но нищо повече. В ситуация, която е очевидно остро кризисна от дълго време, като общ доклад за върховенството на закона, а не просто за правосъдната реформа, представеният документ пропуска острия конфликт между институциите в България. Той възникна още преди нахлуването на прокуратурата в администрацията на президента и се разрази особено силно след това.

Като цяло се пропуска фактът, че в България има тежка, системна злоупотреба с власт. От много години насам. Като обща оценка не мога да спестя разочарование от един формален и бюрократичен подход, макар да оценявам, че проблемът с прокуратурата е смело и ясно назован. 

- Първоначално обаче сякаш имаше нагласа, че темата "главен прокурор" пак няма да присъства особено ясно, нито отношението към ВСС и влиянията, на които е подложен. Макар и частичното "втвърдяване" на тона в това отношение по-скоро изненада ли е или...? 

- Това е опит за излизане от брюкселския език, но с оглед на остротата на кризата с върховенството на закона и въобще за правовата държава в България, това е недостатъчно. Ако аз трябва да говоря на брюкселски език, ще кажа: Too little too late (Твърде малко, твърде късно - б.р.). Както между другото много наблюдатели оценяват целия общ механизъм за върховенството на закона, не само за България.

Време беше конкретни злоупотреби с власт - от страна на главния прокурор, но не само от него, да бъдат назовани. А не само общите проблеми да бъдат маркирани.

Идеята за мониторинг върху цялостното върховенство на правото, върху състоянието на правовата държава, предполага по-голяма задълбоченост. Иначе в частта за прокуратурата наистина за първи път толкова ясно са посочени проблемите, за първи път са изведени по категоричен начин на първо място и са много детайлно систематизирани. Ясно се вижда колко дълго време българските власти не се съобразяват, не обръщат внимание на проблеми, които са очевидни - и пред обществото, и пред европейските институции. Ясно е, че ако се продължи постарому в следващия парламент, ще има и други последици. Но все пак - според мен беше време за по-конкретни и по-ясни оценки на цялостната ситуация. 

- По време на пресконференцията за представянето на общия долкад и оценките по държави от Европейската комисия пред скоба като проблемна ясно беше изведена Полша, в подобна ситуация е и Унгария. Това ли имате предвид под по-ясни и конкретни оценки?

- Очевидно е, че в момента основният фокус е върху Полша и Унгария и там се забелязват вече ясни и конкретни назовавания на конкретни случаи на злоупотреба с власт и с правото. За България не е така и не мисля, че това носи нещо добро за българските граждани. Това е поредно подценяване на ситуацията в България.

- Но част от констатациите - и по отношение на структурата на Висшия съдебен съвет и начина, по който функционира, и по отношение на влиянието на прокуратурата, и по отношение на съдебния контрол над актовете й, "Демократична България" изговаря отдавна. Значи ли това, че има някаква чуваемост, нямам спомен тези неща да са назовавани в този вид досега?

- Няма съмнение, че в частта прокуратура и Висшия съдебен съвет докладът на ЕК изцяло потвърждава и диагнозата, която "Демократична България" дава на ситуацията, и решенията които предлага. Това, което за мен липсва, е ясно позоваване на конкретните злоупотреби и по-конкретно заявяване на необходимостта от незабавни реформи и евентуалните политически последици, ако те не бъдат възприети.

Запазването на брюкселския език e тревожно. Диагнозите са верни, но езикът ги смекчава и дава възможност за поредно протакане от страна на властите в България, ако няма достатъчна воля за друго в 46-ия парламент.

Имаше една партия ГЕРБ, която дойде на власт отдавна със сериозни обещания за промени в сферата на правосъдието. Вместо това задълбочи проблемите, задълбочи сериозно кризата и през цялото време се усукваше около европейските доклади, възползвайки се от техния неясен език. Сега имаме нова партия победител на изборите и ако у нея няма автентична воля за реформи, този доклад дава възможност усукването да продължи.

Това, което казва Комисията, е съвършено ясно - че България трябва незабавно да предприеме мерки за контрол и отчетност на главния прокурор и незабавно да премине към конституционна реформа по отношение на Висшия съдебен съвет - такава, каквато беше провалена през 2015 г. И дори по-смела от провалената.

Когато обаче това не е казано ясно, дава възможност на хора, които ги е страх или по друга причина не желаят да извършат смели реформи, да продължат да имитират. Ние се намираме в 15-годишен период на имитация на реформа в правосъдието и този доклад, колкото и ясно да посочва проблемите, не посочва достатъчно ясно посоката на решенията. Разбира се, ние трябва да си решим сами проблемите и да формираме волята за това вътрешно, тук в България. Но последните избори не показаха волята, която обществото има, да е толкова ясно трансформирана в партийни мнозинства. Така, че съдействието на евпорейските институции остава важно за нас.

- Щом споменахте 46-ия парламент, който се конституира днес, и неговата роля в процесите по отношение на реформите и политическата воля за тях -  вярвате ли, че 46-ото Народно събрание има волята, потенциала, конструкцията да поживее много по-дълго от 45-ото Народно събрание?

- Надявам се, че има и това е изключително свързано с досегашния ни разговор. За да просъществува, 46-ият парламент трябва да прояви смелост в решаване на проблемите в правосъдието и изобщо разрешаване на институционалната криза, която парализира държавата. Дали има такава смелост - ще разберем в близката седмица, няма да е нужно толкова много време. 

- А ролята на "Демократична България" каква следва да е в този процес? Очертано мнозинство няма, а пък единственият вариант за по-дълъг живот на 46-ото НС е формиране на редовно правителство?

Ролята на "Демократична България" и на политиците в нея винаги е била да бъдат лидери в този процес, да теглят напред, да формулират необходимите политики, да изискват от партньорите си следването им. Такава ще е ролята и сега. Въпросът е каква ще бъде волята на партиите, които ще опитат да формират мнозинство. Защото въпреки добрите си резултати на последните избори, ние сме достатъчно далеч от мнозинство. И си даваме сметка за това. 

- Само че т.нар. партии на протеста, ако използваме популярния от април насам жаргон, пак нямате поне 121 депутати, мнозинствата ще зависят под някаква форма от т.нар. партии на статуквото ГЕРБ, БСП или ДПС, с които обаче партньорства са нежелателни, да не кажем рисковани политически. Как се разрешава този ребус и чия е отговорността?

- Аз тук бих предпочел да не давам рецепти не защото задачата няма решение, а защото това е наистина специфичната роля на политическите лидери в този момент. "Демократична България" има своите лидери, те два пъти се доказаха много ясно на парламентарни избори - с много силни резултати през април и още по-силни сега през юли. И процесът, в който ние ще участваме или няма да участваме за формиране на мнозинства и правителство, е процес в техните ръце.

Естествено - аз участвам като член на ръководството на една от партиите в коалицията и като евродепутат, но не бих искал да давам съвети и рецепти през медиите.

Разбира се, много зависи и от лидера на партията, която е спечелила изборите. От него зависи и дали определянето на партията му като партия на протеста, партия на промяната, е било заблуда или е отговаряло на реалността. И отново искам да подчертая - отговорността тук е на лидерите и конкретно на г-н Трифонов. Трябва да разбере, че няма как заместници, сценаристи, съветници или каквито и да било други подпомагащи в политиката фигури да го заменят в поемането на тази отговорност. От него зависи дали ще има правителство на промяната в България. И дали изобщо "Има такъв народ" ще продължи да се възприема като партия на промяната. От него лично. 

- Ще ви върна на доклада - имаше очакване в него да бъде по някакъв начин анализирана ролята на т. нар. специализирано правосъдие, родено преди 10-ина години. Само че не е. Защо?

- Това е една от частите, в която докладът е разочарование. Той коментира специализираното правосъдие, без да даде оценка на очевидните злопупотреби, които се извършват от тези специализирани части в лицето на специализираната прокуратура и специализирания съд. Има вече предостатъчно конкретни данни за това и в някаква степен същото се отнася до КПКОНПИ.

И в българското общество, и в чуждестранните медии, и пред европейските институции са повдигнати достатъчно сериозни проблеми, които би трябвало да доведат поне до така нареченото "изразяване на политическа загриженост", ако се върна на брюкселския диалект, от страна на институциите. Но в този доклад това липсва и е една от големите му и твърде опасни неясноти. 

-  Самата прокуратура на България излезе светкавично с позиция по доклада на ЕК и тя гласи, че той е реалистичен, оттам съзират и добра оценка за работата си. Разбира се, по отношение на отчетността на главния прокурор нищо не се споменава в тази позиция.

- Тук мога само да кажа, че публичното безочие на ръководството на българската прокуратура и в сегашния, и в предишния й състав отдавна не може да бъде изненада за никого. Не съм очаквал нещо различно като реакция. 

- Не се ли притеснявате, че с критиките, които отправяте сега, пак ще тръгнат обвинения, че едва ли не "топите" държавата си - неотдавна дори заради техническа грешка при гласуването на декларация на ЕП за прием на България в Шенген си навлякохте остра реакция, ГЕРБ не пропуска в годините да атакува по тази линия във всеки удобен момент?

- Разбира се, че нямам никакви притеснения. Още в началото на новата парламентарна сесия на Европейския парламент през есента, в качеството си на евродепутат, аз ще изразя това, което казвам и сега пред вас - като разочарование и конструктивни предложения по отношение на европейските институции. Ще изразя позиция и пред Европейския парламент, и пред Европейската комисия.

Много ясно се вижда, че вече всички разбраха ролята на европейските институции като гарант - може би не достатъчно силен, но все пак гарант, досега единствен, за правата и свободите на българските граждани. Явно даже от ГЕРБ са го разбрали - след като оттам ме бяха обвинявали, че "топя" държавата си, в момента, в който паднаха от власт и имаше друго правителство, сами започнаха да пишат сълзливи писма, в които да обясняват как се връщал 9-и септември в България.

Така че притеснения нямам, напротив. Без значение какво ще е следващото мнозинство, следващото управление, аз вярвам, че моята роля лично, но и на другите колеги в Европейския парламент, трябва да остане на хора, които са критични и винаги готови да ангажират европейските институции в защита на гражданите на България.