От 6 януари, когато у нас възникна първата донорска ситуация за годината, 76 души са получили шанс за нов живот благодарение на трансплантациите до момента. Случаите са два пъти повече от миналогодишните, което превръща 2014-а в своеобразна година на донорството, но специалистите подчертават, че статистиката все още е далеч от необходимия минимум, заради твърде големия брой на чакащите за операции. Равносметката е на националните координатори по донорство, които още в петък се събраха във Велико Търново, за да обсъдят най-наболелите проблеми в сектора. 

В България точно 907 души са включени в листата на чакащите на Изпълнителната агенция по трансплантации. От тях 836 се нуждаят от нов бъбрек, 35 чакат за черен дроб, а 19 се надавят скоро да сменят механичния байпас с истинско сърце. Деветима имат нужда от бял дроб, седем са чакащите за панкреас, а един е записан за присаждане на тънко черво. Отделно от тази статистика още стотина души се нуждаят от трансплантация на сволови клетки, а 145 хил. двойки с репродуктивни проблеми търсят донорски репродуктивни клетки за различни ин витро процедури.

Въпреки недостатъчния брой операции, страната ни има добре развита структура за обслужване на донорските ситуации, твърдят координаторите по донорство. При всеки възникнал случай се реагира максимално бързо, а екипите в различните градове действат светкавично, когато се налага транспортиране на орган. Самите трансплантации се извършват основно в София и Варна, като бъбречните се правят най-често в болниците "Александровска" и "Лозенец" в столицата, а чернодробните - във Военно медицинската агадемия. Специализирана в присаждането на сърце е софийската "Св. Екатерина", а варненската "Св. Марина" помага при бъбречните операции от жив донор. 

Един от основните проблеми на трансплантациите в България е липсата на донори. Другият е неправилно формулираният ангажимент за даряване на органите след смъртта, описан в законодателството, според който гражданите тябва изрично да декларират, че не желаят да бъдат донори. Координаторите по донорство обаче твърдят, че процесът ще е много по-опростен, ако обявленията се пускат само от хората, които желаят да съдействат за спасяването на чужд живот след смъртта си. Според тях формулираното отрицание в норматива провокира негативно отношение към дарителството на органи, а освен това на практика не действа, защото дори при деклариран отказ пак се иска разрешението на близки и роднини.