Пак се случи. Паметникът на Съветската армия осъмна отново изрисуван. Половината хора ще се възмутят за пореден път и ще нарекат това „поругаване“. Другата половина ще аплодират анонимните художници.

Независимо дали одобряваме или не подобна практика, паметникът на Съветската армия (често срещан в социалните мрежи като ПСА) се превърна в Хайд парк – място за изразяване на позиции.

"Долу ръцете от Украйна“ е надписът, с който осъмна тази сутрин ПСА. „Слава Україні!!!” пишеше преди седмица. Bulharsko se omlouvá!“ (България се извинява) пишеше на 21 август 2013 г. по случай годишнината от нахлуването на войските на Варшавския договор, включително и български, в Чехословакия през 1968 г.

Долу ръцете от Украйна“ скандираха и протестиращите вчера пред посолството на Руската федерация в София.

В същото време държавните институции се давят в дипломатичност и не смеят да назоват нещата с истинските им имена – руски военни машини се движат по пътищата на чужда суверенна държава.

"България изразява силна загриженост във връзка с решението на Съвета на Федерацията на Русия да разреши използването на руски въоръжени сили на територията на Украйна, в Автономна република Крим", заяви в официална позиция вчера министърът на външните работи Кристиан Вигенин.

Позицията на президента Росен Плевнелиев е подобна и той „следи с огромна загриженост развитието на ситуацията в Украйна след приемането на постановление на Съвета на Федерацията на Русия, с което се дава разрешение за използването на руски въоръжени сили в Автономна република Крим".

Е, Плевнелиев все пак споменава и истинската дума - „използването на военна сила за окупирането на чужди територии е нарушение на правилата на международното право".

Толкова много загриженост със сигурност е стреснала Кремъл. За разлика от политиците, гражданите не страдат от дипломатичност и държат нещата да бъдат назовавани с истинските им имена. За разлика от политиците гражданите казват директно „Долу ръцете от Украйна“ и по този начин оценяват не само събитията в Украйна, но и липсата на адекватна позиция в България. Така е всеки път.

Ако българските институции имаха по-ясна и по-категорична позиция, може би нямаше да им се налага да бършат паметника толкова често.