Министерството на финансите ще обжалва получения отказ от Софийска градска прокуратура да образува наказателно производство по внесения от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството сигнал за неправилно разходвани средства от Агенция "Пътна инфраструктура".

Това съобщение разпрати до медиите днес следобед администрацията на финансовото министерство. Сигналът , за който става дума, бе подаден още през лятото, когато Асен Василев бе все още служебен министър на финансите и от неговата колежка - служебната министърка на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова. 

За какво става дума? За онези сключени и след това дописани с анекси, договори между АПИ и изпълнители на поръчки по поддръжката на трасета по републиканската пътна мрежа. Проверка тогава показа, че е имало практика, при която се сключват договори за конкретни суми, но след това към тях се подписват анекси, които значително повишават сумите, които държавата трябва да изплати към строителите. Казусът става известен, след като т.нар. от медиите "пътищари" започнаха протести заради неизплащането на сумите от служебните правителства. При предишното управление тези суми се изплащаха в края на годината, когато АПИ получаваше пари през постановления на Министерски съвет. 

Служебните правителства обаче отказаха да платят, защото анексите на практика са в нарушение на закона за обществените поръчки, който казва, че наддоговаряне може да има, но само в размер на 50% от основния договор, а в случая има компании, сключили анекси за по няколкостотин милиона повече. 

Един от аргументите на Прокуратурата за отказ от наказателно производство е че: "в случаите, в които нарушаването на служебните задължения и при неизпълнението им липсват данни или доказателства, че се действа с пряк умисъл и специална цел – лицето да набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда, не е престъпление по служба".

От министерството на финансите обаче твърдят днес, че "няма как „без умисъл“ АПИ да е възложила допълнителни и извънредни задания, многократно над стойността на сключените договори – 40 договора с надвишение от 2,9 млрд. лв. над стойността на договорите, чрез анекси и в нарушение на Закона за обществените поръчки."

Така проблемът очевидно отива в по-горната инстанция - Софийската апелативна прокуратура. Пред властта обаче остава въпросът какво ще се прави с тези договори, а решения засега няма.