Кой прави "бу-бу" на японски, "кръм-кръм" на полски, "гроан-гроан" на френски, ""ойнк-ойнк" на английски и "нуф-нуф" на шведски?
Малко подсказване: Главен герой е във филма "Бейб", може да я наричаме "мис Пиги" (в женски вариант), на галено на български му казваме "прасчо", "грухчо"? Да, разбира се, на нашия роден език прасето грухти, но на другите езици издава най-различни други звуци.

Не се чудете - прасетата не са многоезични. Както и всички останали животни. Хората обаче - са.

Може да не сте се замисляли, но ономатопеята (образуването на думи чрез звукоподражание -б.р.), която прилагаме към звуците, които издават животните е доста разнообразна по света.

Ето още един пример - дори и кучетата, тези така популярни животни лаят в различните страни по различен начин. Правят "бау -бау" на български и италиански, но на испански казват "гъф-гъф", на английски - "уаф-уаф". В повечето езици в интерпретацията на говора на кравата има звукът "м", но не и на урду. На езика, който се говори в части от Индия и Пакистан, кравите правят"баех". На японски котките не мяукат, те правят "нян-нян", разказва "Гардиън."

Има различни теории за произхода на езика. Историческият лингвист Макс Мюлер например развива виждането, че началото на езика се поставя с възпроизвеждането точно на звуците, издавани от животните и не само- думите възпроизвеждат в началото звуците, които чуваме. Като цяло има само няколко изследвания на международната анималистична ономатопея. 
В едно от тях - впечатляващото и забавно проучване на проф. Дерек Абът от Университета на Аделаида, ученият се фокусира върху това, което пишем в балоните по комиксите като произнесено от животните. Абът обяснява, че все още науката се опитва да обясни защо тези звуци намират различен израз в отделните езици.

Не е ясно и защо има и много съвпадения на различни езици.  Темата е неглижирана от науката, смята Абът, който посочва факта, че "официалните речници по традиция не включват такъв тип думи" като доказателство, че те се възприемат като твърде детински или фриволни, за да се занимава с тях сериозната наука.

При проучванията си Абът е бил най-впечатлен от различията в начина, по който се предава звукът, издаван от пчелата на японски. В почти всички езици прочутото "бъзззз" на пчелата е представено със звуците "з" или "с". На японски - изненада - шумът, който тя издава звучи така: "бун-бун". "От всички примери, които събрах, този ме изненада най-много", казва ученият.

Освен това Абът отчел и че доста от звукоподражателните думи в английския са странни. "Английското "хонк-хонк" за звука, издаван от гъската и "гъбъл-гъбъл" за пуйката са доста необичайни като ги съпоставим с други езици. Тези животни правят "глу-глу" на френски и гръцки  и "глъ-глъ" на турски. На български леко съскат". На английски петелът не кукурига, а прави "кок -а дудъл -ду". В датския звукът се предава като "кукелеку", немския - "кикерики", а в унгарския - "кукурику" - почти като на български.

Чрез различията в това звуково предаване могат да се проследят и културните разлики. "На английски има много повече думи за "говора" на кучето. То прави "уаф-уаф", "ръф-ръф", "яап-яап" и т. н. Това е така, защото в англоговорящите страни най-много хора имат кучета на глава от населението. В Австралия камилите съществуват и затова те правят "гръмф". От друга страна в САЩ и във Великобритания дума за звуците, издавани от камилата, липсва. Защото го няма и самото животно. В Испания пуекът прави "клу-клу", но в Мексико казва "горо-горо-горо", дава още примери Абът, цитиран от "Гардиън".

Многоезичната ономатопея е важна за хората- тя казва много повече за нас, отколкото за животните. Тя показва и каква гъвкава и вдъхновяваща система е езикът. На това може да кажем "евива" на италиански, "валио" на литовски и "мабухай" на филипински или просто "ура" на български.