Миналата година е имало общо 7851 запитвания за бежанци, регистрирани у нас, но избягали в държави от Европейския съюз. Тези запитвания са дошли от 20 от страните в ЕС като 6873 са били за връщането им у нас. Ние сме дали положителен отговор за 3613 човека, но това не означава, че всички те ще бъдат екстрадирани обратно.

Това стана ясно днес след спешна среща между вицепремиера Меглена Кунева и министрите на вътрешните работи Веселин Вучков, на отбраната Николай Ненчев, на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на земеделието и храните Десислава Танева. 

Срещата бе породена от информациите, че ще ни бъдат върнати над 7500 бежанци, които били регистрирани у нас и са в процедура по получаване на статут или вече са получили такъв, но в последствие са избягали в други държави от ЕС, както и от очаквания през пролетта нов миграционен натиск.

На влизане в България като първа страна в ЕС бежанците биват регистрирани от гранична полиция, а потърсилите закрила се въвеждат в европейската система за пръстови отпечатъци Евродак. Според Дъблинския регламент, ако те бъдат заловени в други страни на ЕС за тях се изпращат запитвания към първата страна на регистрация.

Срещата се проведе при закрити врата, но от Министерския съвет все пак разпространиха прессъобщение за резултата от нея.

Както Клуб Z писавъпреки положителните становища не е задължително всички лица, за които има такива да бъдат върнати автоматично. За цялата 2014 г. върнатите бяха едва 180 души и очакванията са за не повече от 200 нови.

Това е подчертала днес на срещата и Кунева, става ясно от прессъобщението на МС. Т.е. това, че страната ни е казала "ОК" за 3613 бежанци бегълци, не означава, че всички те ще бъдат екстрадирани от държавите, в които са попаднали и са били заловени и върнати обратно в България.

От МС обаче са решили все пак да се подготвят за нова вълна. Затова и е било решено Министерство на отбраната да предостави списък от сгради, които вече не използва, за да бъдат те трансформирани в центрове за настаняване. Навярно МО ще предостави казарми, които са с отпаднала необходимост поради липсата на наборна войска.

Допълнителна среща ще има и между Министерството на земеделието и храните и МВР за изграждането на 110 км чакълирани пътища в граничните зони, които попадат в горския фонд и могат да бъдат изградени от МЗХ. За изграждането на пътната инфраструктура в пограничните райони се заговори след тежкия инцидент с полицейски автомобил около коледните празници м.г., при който загина униформеният Асен Асенов. 

Било е взето и решение за съставянето на две междуведомствени работни групи – по правни и по логистични въпроси. Те ще се срещнат утре, за да обсъдят в подробности както строежа на оградата по границата, така и помощта, която Министерството на отбраната може да окаже с техника и логистика за охрана на браздата. 

Веселин Вучков поиска преди дни по-активно участие от страна на военното ведомство, мотивирайки се с това, че не е само работа на полицията да командирова служители по границата и че МО разполага с по-добра техника от тази на МВР.

Министър Николай Ненчев обаче даде назаден като посочи, че ако трябва да изпраща военни на границата, то трябва да има и законодателни промени. Отказа и да строи оградата, както ведомството направи с първата отсечка от 32 км.

Междувременно след инцидента с обърнатия полицейски ЗИЛ Вучков започна поетапно прекратяване на командировките на полицаите и призова за назначаването на 700 души към щата на ГД "Гранична полиция".  

Днес министрите поеха ангажимент до две седмици да е готов нов план за справяне с миграционния натиск.

България, заедно с останалите страни от Южна Европа, настоява и за равно споделяне на отговорността в ЕС, за да не пада тежестта от приема на бежанци само върху южните страни. Това е общ европейски проблем, трябва общо решение, е подчертала Кунева на срещата.

Споделената отговорност е нещо, за което страната ни отдавна настоява. Тя се състои в съвместна охрана на външната граница на ЕС, каквато сме ние и в прием на част от бежанците ни от други държави в ЕС