Членовете на бюджетната комисия към Народното събрание одобриха днес на второ четене планираната отстъпка за зареждане на гориво от 25 стотинки на литър. Въпреки критиките на опозицията, управляващите в оставка успяха да прокарат идеята, която остава твърде спорна откъм реален ефект. Тя ще струва около 150 млн. лв. на х

Отстъпката се прие със сравнително кратък дебат, в който превес взеха критиките на опозицията. Основните точки, по които дойдоха атаките са ясни отдавна и са слабо място на мярката не само според противниците на правителството в оставка, но и според редица експерти. Това е основно фактът, че отстъпката е за всички, тоест - не е напълно ясно таргетирана и ще важи, както за хората, които наистина изпитват затруднение да зареждат своите автомобили, така и за тези, които разполагат с достатъчно средства, за да поемат увеличението на бензиноколонките. 

Защитата по този въпрос от страна на управляващите също е ясна отдавна - тъй като мярката важи само за горивата от нисък клас - тоест тези без добавки - от нея щели да се възползват само хората със стари автомобили и по линия на логиката - хората, които нямат достатъчно пари, за да поемат новите цени. Идеята на министър Асен Василев е, че това е естествено таргетиране, тъй като хората със скъпи автомобили нямало да си сложат евтино гориво и така да навредят на двигателите си. Факт е обаче, че това е само предположение, както е факт и че не всички граждани, които имат възможност да поемат увеличените цени карат скъпи и нови автомобили.

Проблем за ГЕРБ се оказа и самото администриране на мярката, заради съмнението, че държавата е способна да върне достатъчно бързо отстъпката, която бензиностанциите ще предоставят, обратно в търговците. Този срок, който бе поставен на 10 дни от МФ, е критично важен особено за малките фирми, които работят през много ниски маржове и и без това към момента много от тях са пред фалит. 

В същото време предложението на правителството за увеличение на тавана на дълга за тази година до 10,3 млрд. лв. (при 7,3 млрд. лв. в момента) премина доста спокойно и дори бе подкрепено от ДПС. Припомняме, че нивото на дълга, както и на дефицита, бяха сред основните мотиви, с които новото мнозинство в парламента успя да свали правителството с вот на недоверие. Така че се очакваше сериозно оспорване на тази точка, но - изненада - това така и не се случи. Нещо повече, Йордан Цонев обяви: 

"Подкрепяме увеличението на дълга, за да има държавата достатъчно висока ликвидност." 

Всъщност, припомняме, че идеята зад увеличения таван на дълга бе поискан от Министерството на финансите, заради предстоящ през следващата година падеж по предишен дълг, изтеглен още през 2015 година. Плащането е в размер на около 3 млрд. лв. Причината тези пари да се иска да бъдат набрани през тази година, защото се очаква, че лихвите по държавните дългове само ще растат. Това е логично обяснение и на практика не се оспорва от експертите. 

За разлика от дълга обаче, проблемна беше идеята за фактическо предоставяне на държавни гаранции за кредитно финансиране на двете ключови държавни дружества в енергетиката - доставчикът "Булгаргаз" и собственикът на мрежата "Булгартрансгаз". Според проекта на МФ, те трябва да получат гаранции за дългове до 150 млн. евро за първата компания и до 382 млн. евро за втората.

Очаквано тук проблем имаше бившата министърка на ГЕРБ Теменужка Николова, която попита:

"Какво налага тези две дружества да теглят заеми? Нали са с големи печалби?"

Отговор тя получи и от Асен Василев, и от зам.-министъра на енергетиката Пламен Данаилов. Причина за исканите гаранции е, че двете държавни дружества трябва да изпълнят инвестиционни проекти. Например "Булгартрансгаз" трябва да плати разширението на "Чирен" и газовата връзка със Сърбия. "Булгаргаз" пък трябва да плати авансово доставките за втечнен газ.

Заседанието продължава и в момента.