На 10 януари 1997 г. организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание. Полицията разгонва със сила демонстрантите.

В началото на 1997 страната изпада в хаос. България е скована от стачки на работници, организирани от Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа", които са в основата на Втората национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов). Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, започват да не достигат хранителни продукти. За около един месец цената на долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

На 10 януари 1997 г. в София е организиран голям митинг на разгневени граждани. Те се струпват пред Народното събрание с иск Жан Виденов да подаде оставка като министър-председател. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромно множество, което започва да става неконтролируемо. Хората опитват да нахлуят в сградата, но избраният за президент и все още не стъпил в длъжност президент Петър Стоянов, успява временно да ги успокои. В крайна сметка обаче голяма група протестиращи нахлува в Народното събрание. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

В резултат Жан Виденов подава оставка като министър-председател. От БСП имат идея да съставят второ правителство начело с Николай Добрев. Той обаче се отказва и връща мандата на президента. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски. На последвалите парламентарни избори мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандата (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и "ПК Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.

На 21 май 1997 г. 38 Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов. На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от 37-ото Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка равна 1000 неденоминирани лева.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 10 януари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив