Петчленен състав на ВАС потвърди "частичата загуба" на Надежда Йорданова във войната й срещу ВСС - дали може да се гледат и евентуални провинения на Иван Гешев преди мандата на главен прокурор като основание за свалянето му.

Накратко, окончателният отговор на петчленен състав от върховни съдии е - не.

Такова бе решението и на тричленния състав, което правосъдната министърка обжалваше.

Малка ретроспекция

Както Клуб Z писа, Висшият съдебен съвет от миналото лято си направи оглушки и първо директно "изхвъри в коша" предложение на тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов да инициира процедура по "импийчмънт" срещу Гешев. Стоилов прати казуса в Конституционния съд и той на свой ред задължи кадровиците - че министърът има право да инициира такава процедура, както срещу всеки магистрат, така и срещу "тримата големи". И че ВСС е длъжен да я гледа.

Такава процедура - с нови основания, после стартира и Надежда Йорданова. Тогава пък Пленумът прие "правила", като в точка 4 се казваше, че може да се обсъждат само действия или бездействия на главния прокурор след 18 декември 2019 г. - денят на встъпването му.  

Логично, на свое заседание на 4 април ВСС гласува по повод допустимостта на исканията на минстърката и по силата на собствените си правила прати частично в коша историите с осъждането на България от Баневи заради думи на Гешев, прокурорският тормоз върху Елена Йончева, признат дори от Европейския парламент и подигравателното отношение на обвинител №1 към НПО и адвокатурата.

По-точно, за всички тях кадровиците гласуваха, че ще обсъждат факти само след встъпването на Гешев (естествено, основните истории са се развили преди началото на мандата му, б.р.).

Всъщност това сега потвърждава петчленният състав на ВАС, че е законосъборазно:

"Записаното в мотивите на КС, че се имат предвид провинения извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители означава, че следва да са извършени в това им качество", приемат върховните съдии.

А загубата на Йорданова е "частична" - защото пък по друг пункт от жалбата й - по темата "Жоси", върховните съдии дефакто я подкрепят. Накратко, историята със странния начин, по който роденият пред 1930-те години баща на Гешев става съсобственик във фирмата с 2%, докато синът му е прокурор в СГП, бе изхвърлена тотално от членовете на ВСС.

На същото гласуване на 4 април те приеха единствено за нея изобщо да не я обсъждат - нито преди, нито след мандата на Гешев. Сега ВАС както и тричленният състав ги задължава да сторят това по общия ред както с другите "ретро" случки (макар естествено да се касае основно за събития далеч преди Гешев да стане главен прокурор, б.р.).

Самият Гешев е споделял, че историята с "Жоси" не го притеснява и че е проверяван за нея, докато бил редови магистрат.

Всичките 9 основания, посочени от министърката, може да си спомните на линка по-долу:

И още нещо любопитно - висящото дело пред ВАС бе една от причините Пленумът на ВСС да "изчаква" - кога да обсъди по съществво (обединените вече) искания на Надежда Йорданова и Янаки Стоилов за "импийчмънт" на главния прокурор. Сега би трябвало министърката да насрочи заседание на Пленума на ВСС.

А кой ще е министър на правосъдието, докато обсъждането се осъществи - е съвсем отделен и нов въпрос... 

Ето и днешното съобщение на съда:

Петчленен състав на ВАС потвърди отмяната на част от решението на ВСС във връзка с искането за отстраняване на главния прокурор

Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила определение на тричленен състав от 16 май 2022 г., с което частично беше отменено решение на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 4 април 2022 г. и изцяло без разглеждане беше оставено предложение на министъра на правосъдието на Република България за образуване на производство за действия и бездействия в периода преди встъпването в длъжност на главния прокурор Иван Гешев. 

Върховните магистрати приемат, че определението на тричленния състав на ВАС,в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, тъй като кореспондира с мотивите на решение по конституционно дело № 17/2021 г. на Конституционния съд на Република България , чл.12, т.4 от Правилата на Висшия съдебен съвет и чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

Съдебният състав анализира приложимите норми от Закона за съдебната власт с оглед описаната от Конституционния съд специфика на „стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители“ на двете върховни съдилища и главния прокурор.

В определението се сочи, че „съгласно мотивите на решение  по к. д. № 17/2021 г. на КС председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор са административни ръководители, но и магистрати, поради което за тях важат и общите за всички съдии, прокурори и следователи етични норми на поведение. Същевременно организационно те заемат такава висока длъжност, която не позволява спрямо тях да се приложат общите правила за търсене на дисциплинарна отговорност, валидни за всички съдии, прокурори и следователи, както и за останалите административни ръководители в органите на съдебната власт. Провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от стоящите най високо в системата на съдебната власт административни ръководители. Записаното в мотивите на КС, че се имат предвид провинения извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители означава, че следва да са извършени в това им качество.

Определението по административно дело 5410 от 2022 г. не подлежи на обжалване.