Една от малкото класации, в които България изненадващо не се нареди на последно място и даже задмина не една от големите европейски държави, се оказа тази за нивото на безработицата в страната за миналата 2014 година. На фона на 11,5% в Еврозоната и 10% в държавите от Европейския съюз ние попадаме почти в златната среда с 11.1 на сто, похвали се Агенцията по заетостта, цитирайки данни на Евростат. По този показател бием не само Италия, където безработицата през 2014-а е била 16,4%, но също така Испания и Гърция с колосалните стойности от 23,9 и 25,9 процента. Зад нас в класацията са още Словакия (12,6%), Португалия (13,9%), Хърватия (16,6%) и Кипър (16,8%). Въпреки това изоставаме сериозно от съседна Румъния, където показателят от 6,5% е почти два пъти по-добър от нашия. Ще трябва дълго да догонваме и традиционния лидер Германия с почти незабележимите от икономическа гледна точка 5% безработица.  

На местно равнище цифрите също не изглеждат много добре, но са обнадеждаващи от гледна точка на заетостта, която стабилно се увеличава. Ръстът в процентно отношение е доста скромен - едва 0,2% на годишна база, но реално става дума за над 50 хил. души,  започнали работа през 2014-а. За сравнение година по-рано безработните са намалели с едва 5500 души, независимо че средното ниво на безработица в страната е било много малко по-високо -  11,3 на сто. Разликите се дължат на данните от второто полугодие на миналата година, когато безработицата се е движела в рамките на 10.4 - 10.8 процента и е била една от най-ниските за страната през последните няколко години.

Тенденцията се потвърждава най-вече през декември, когато безработицата е 10,7% и намалява за първи път от 23 години насам. Единственото изключение е декември 2002 г., когато пилотно се реализира Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" и голям брой безработни са включени в субсидинарана заетост. 

"Трябва да отбележа, че постигнахме добрите резултати въпреки ограничения бюджет, който не ни позволи да осигурим работа по програми на над 37 хил. души. Ако те се бяха реализирали на пазара на труда, безработицата у нас щеше да е под 10 на сто", коментира цифрите директорът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов.  

По думите му проблемите на трудовия пазар у нас идват от разминаването между това, което търси бизнесът, и това, което свободните лица знаят и умеят. Независимо че над 50 хил. души са преминали различни курсове и обучения през миналата година, ефектът от тях не е видим. Затова Агенцията по заетостта възнамерява през 2015-а изцяло да съобрази дейността си с нуждите на местния пазар, като разработи нови програми и услуги. На първо място ще започне да преглага професионално ориентиране във всички свои регионални структури, за да помогне на търсещите работа да се представят по-успешно пред работодателите. На следващ етап агенцията планира да обедини усилията си с частните трудови посредници и да създаде единна платформа с всички безработни в страната, за да обхване и тези, които не са регистрирани в бюрата по труда.

Лошата новина е, че увеличението на минималната работна заплата от 340 на 360 лв. през тази година вероятно ще се отрази зле на субсидираната заетост, защото държавата ще може да поеме разходите за по-малък брой безработни. Въпреки това от агенцията не очакват сериозно увеличаване на безработицата през първото тримесечие на годината. 

Утре се очаква Министерският съвет да одобри новия Национален план за действие по заетостта, но ефектите от него можем да очакваме към края на 2015-а.