След трагедията и емоционалния катарзис, който малко или много обедини французите в скръбта, гнева и ропота, трябва час по-скоро да се действа, за да не стане това начало на продължителна серия от драми, а едно от последните издихания на анахроничния фанатизъм.

Но какво значи да се действа? На първо място президентът на републиката трябва да предложи основен план за действие. Това означава още дебати в националното представителство. Едно очевидно измерение на този план трябва да бъде осигуряване на безопасността на местата и хората срещу всички онези, които идват от близо или далеч със своето насилие. Очевидно става дума също за много повече средства в материята разузнаване, отбрана и санкции. Във Франция и извън Франция. Тероризмът ще приеми нови форми. Той е измерение на "сомализацията" на света. Именно срещу това трябва да се води борба - във Франция, Нигерия, Близкия изток. Навсякъде. Това обаче няма да е достатъчно. Но не и премахване на свободите. Необходимо е да се атакува основното – образованието.

Пътят на последните терористи наистина показва, че макар и родени във Франция, те са пропуснали хиляди шансове за интегриране и успешно развитие. Освен това поведението на учениците в някои учебни заведения потвърждава пропастта между малка част от младежта и светския и републикански модел във френското общество. А този модел е нашето най-ценно съкровище. Да не забравяме още безработицата, изолацията от обществото, социалната безнадеждност, които са най-ефикасните съюзници на този фанатизъм. Така че трябва да се направи всичко – от крехкото детство до зрелостта, от семейството до работното място, за да може тези хора да се възпитават, интегрират, подкрепят, придружават.

Всички трябва да сътрудничат в тази задача – родители, преподаватели, религиозни и политически лидери, писатели, журналисти. Затова сега е моментът да си припомним че поуката за ценностите на републиката трябва да се възпитава още от детската градина, че не може да се оставят толкова ученици да тръгнат по пътя на сектантството поради липса на адекватно възпитание, че не може толкова млади хора да бъдат оставени да напуснат училището без дипломи, че перманентното обучение трябва да обхване онези, които училището е изгубило и да се даде приоритет на безработните, за да им се осигурят знания, че образованието трябва да върви по такъв път навсякъде, дори в затворите, за да не се допусне чувство на безнадеждност. Дейците на изкуството чрез киното, театъра, книгите, музиката също имат своя задача в това отношение. И още нещо: за да се постигне това, зависи от всекидневния, толерантен, съпричастен, твърд и усмихнат диалог между всички нас, французите. Ние трябва да подадем ръка на най-бедните, най-дезориентираните, най-агресивните.

Ние трябва да водим разговори, да помагаме, да подкрепяме. Но да не очакваме нищо от политиците. Ние трябва да имаме братски чувства. Ние трябва да даваме живот на ценностите на републиката, да показваме, че можем да изслушваме другия, да не допускаме да се отклони от правия път.

Ние трябва да вървим пред най-изгубените от нас, да разговаряме с тях, да им вдъхваме доверие в самите тях, да им помагаме да разберат, че един успешен живот е възможен без омразата и параноята. Човек трябва да се изправи пред пропастта, за да осъзнае, че трябва непременно да живее.

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език. Статията на Жак Атали е публикувана във френските издания "Експрес", препечатваме я от БГНЕС.