"Планът Сидеров", предизборно-управленската програма на "Атака", завзе дневния ред на парламента. 

Почти цялото днешно заседание на икономическата комисия в Народното събрание (НС) е превзето от предложения на партията, залегнали в идеите на лидера ѝ Волен Сидеров за просперитет на държавата. 

Първо народните избраници ще обсъдят проект на решение за възстановяване на дейността на металургичния комбинат (МК) "Кремиковци" , който бе затворен през 2008 г. МК преустанови дейност, след като съдът го обяви в несъстоятелност заради дългове за над 2 млрд. лв. Последваха три неуспешни опита за продажба. През април 2011 г. се намери купувач - фирма - "Елтрейд къмпъни", учредена месец по-рано, чийто собственик бе на 26 г. Тя купи комбината за 316 млн. лв. със заем от Първа инвестиционна банка. После го продаде на столичната фирма, регистрирана в кв. "Надежда" - "Крис Мит". Компанията обяви, че няма намерение да възстановява част от запазените производства на комбината.

От "Атака" обаче настояват, че заводът не е губещ. При внасянето на предложението в деловодството на НС народният избраник от партията проф. Станислав Станилов заяви, че дейността му може да бъде възстановена и за три месеца, а продукцията му - да се продава в цял свят. 

Втората точка, залегнала в "Плана Сидеров", с която ще се занимават днес депутатите в икономическата комисия, е приемане на проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали. Конкретно става въпрос за канадската "Дънди прешъс металс", която добива и преработва златна руда край Крумовград. Според "Плана" "един трилион и 40 милиарда лева лежат в недрата на България под формата на злато" и добиването им "може и трябва да бъде държавен проект, който ще изведе страната ни от мизерията и колониалната зависимост завинаги".

Следващите две предложения на "Атака" са свързани с енергоразпределителните дружества (ЕРП) - да бъдат преобразувани в дружества с преобладаващо държавно участие и да бъдат отнети лицензите и прекратени приватизационните договори и с трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и  ЕНЕРГО ПРО. 

Искането си от "Атака" аргументират с това, че "най-често срещаната форма на собствеността в енергийните мрежи в ЕС е с 51% държавно участие, докато в България две трети от дяловете на предприятията били продадени при правителството на Симеон Сакскобургготски за жълти стотинки, а в мандата на ГЕРБ останалите 33% били продадени криминално и тайно". В "Плана" пък се посочва, че за 2011 г. ЕРП-тата "са прибрали за ток от българите 3 млрд. и 872 млн. лв.". 

Очаква се икономическата комисия да не подкрепи тези предложения. Всички те обаче, с изключение на възстановяването на дейността на МК "Кремиковци", са част от 10-те условия, които миналия месец Волен Сидеров постави на управляващите БСП и ДПС, за да продължи да крепи кворума в парламента. 

Друго от тях - за вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) до 700 евро, бе отхвърлено от експертна комисия в тристранния съвет за национално сътрудничество на 4 март. Бе лансирано, че грандиозният скок на МРЗ се ползва с подкрепата на КТ "Подкрепа". В сутрешния блок на Нова тв днес обаче вицепрезидентът на синдиката Димитър Манолов заяви, че подкрепата е принципна - за увеличаване на доходите на българите, но не и че заплата от 700 евро е реалистична. 

"Не съм против минималната заплата е 700 евро, иначе би трябвало да ида да садя зеле. Но важното е да се види кое е възможното. А и такова нещо като "средноевропейска работна заплата няма", такава величина по Евростат няма", обясни той, визирайки формулировката на "Атака".

"Когато някаква идея трябва да се провали, тя се дава на едни хора. Понеже съм нормален човек, храня се нормално, не прекалявам със субстанции, аз знам, че това може да стане бавно, постепенно, но не с административен акт, а с тежка икономика", допълни Манолов.

10-те ултиматума на Сидеров биват отхвърляни един по един от управляващите като популистки и невъзможни за изпълнение. Дори и атакаистите в действителност да решат да оттеглят "златния си пръст", крепящ кворума в НС, засега е ясно, че БСП и ДПС могат да разчитат на гласовете на поне двама от независимите депутати. Става въпрос за Светлин Танчев и Румен Йончев, които пристанаха на лидера на движението "България без цензура" Николай Бареков. Двамата гласуваха преди ден "за" отхвърляне на ветото на президента върху Изборния кодекс.