Разположена в периферията на ЕС, България рядко привлича вниманието на световните медии.

Когато го привлича, новината е всичко друго, но не и окуражаваща - четвъртата по големина банка в страната фалира, взривен е автобус с израелски туристи, поредна вълна от улични протести.

Последната новина обаче е различна.

Височайшите посещения на американския държавен секретар Джон Кери и британския му колега Филип Хамънд изненадаха много хора с това, че София внезапно попадна в светлината на прожекторите.

Отговорът трябва да се търси както в усилията на настоящото дясноцентристко правителство да рестартира връзките с големите западни съюзници, така и с географията и дългогодишното политическо наследство.

Противопоставянето на Запада срещу Русия показа слабостта на практически всички посткомунистически държави, присъединили се към ЕС и НАТО през последното десетилетие.

Докато някои като балтийските републики и Полша застанаха в позата на ястреби, други, сред които България, се ангажират с все по-голямо балансиране.

Известна някога като 16-ата република на СССР, страната остава зависима от вноса на руска енергия, докато Владимир Путин има редица почитатели фантазьори, изпълнени с романтични спомени за доброто старо време. Но стамва дума за пари, а не за сантименти, там е работата.

Филип Хамънд (вляво) разговаря с външния ни министър Даниел Митов.

Решението на Кремъл да спре "Южен поток" шокира София, тъй като многомилиардният проект обещаваше примамливи договори на политически обвързания строителен бизнес.

Реформи в енергийния сектор

Въпросът е дали българското правителство ще успее да засили връзките със САЩ, Великобритания или други силни западни държави, за да създаде равни условия с Русия.

Уверението на Кери, че Америка ще даде рамо на България да диверсифицира газовите си доставки, е важна символична победа за премиера Бойко Борисов и външния министър Даниел Митов. Засега не е съвсем ясно какво могат да дадат САЩ, които не инвестират, като свържат българската газопреносна мрежа с тези на южните й съседи.

Изграждането на интерконектора на границата с Гърция, който може да доставя газ от Азербайджан в бъдеще, тепърва трябва да започне. Този на границата с Турция все още се договаря. И в двата случая парите ще дойдат от бюджета на ЕС и националните съфинансирания.

Така че нито една американска компания досега не е проявила интерес. Но е работа на българските власти да използват политическия момент и да се обърнат към бизнеса за такъв проект.

Същевременно правителството преговаря с "Уестингхаус"  за изграждането на нов реактор в АЕЦ "Козлодуй", която работи със съветска технология, но няма пари да работи занапред.

"Росатом" предприема съдебни действия зарази прекратения договор за строеж на втора АЕЦ в Белене. Победа ще даде на Москва още един коз.

В действителност много от раните България си ги нанесе сама. Те идват от хроничната неспособност за реформиране на боледуващия енергиен сектор, известен с връзкарство, липса на прозрачност и корупция на най-високо ниво.

Преплетените интереси и бюрократичната инертност забавиха модернизирането на инфраструктурата и цялостното управление и отклониха оскъдните ресурси към скъпи начинания със спорна икономическа изгода като "Белене" и българската част от "Южен поток".

Да намериш приятели във Вашингтон, Брюксел или Берлин може да е важно, но скъсването със стари приятели за българската олигархична класа е болезнено.

Опитът показва, че побутване отвън е необходимо условие, ако другото не е достатъчно.

Европейската интеграция

Тъжната истина е, че България изостава след повечето страни в ЕС в качеството на управлението и върховенството на закона. За това са виновни и икономическият спад в Европа, и завладяната от корупция държава.

Брюкселският Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) не постигна особени успехи в реформата на съдебната система и изкореняването на корупцията. Предизвикателството е да бъдат намалени различията.

Печеленето на симпатии в ключовите европейски столици със сигурност помага. Разликата пролича в критична година като 1999-а, когато Тони Блеър упорито лобира България (и Румъния) да започнат преговори за членство с ЕС. Но институциите и структурите са над личните отношения.

Това, за което българският елит трябва да оказва натиск, е присъединяването към светая светих на европейската интеграция.

Новината от миналата седмица, че правителството ще се бори за членство в ЕРМ-2 - чакалнята на еврозоната, има огромно значение.

Това позволява на настоящите членки да искат нови реформи в критичните сфери.

Това ще бъде ясно послание към инвеститорите у дома и зад граница, най-вече ако правителството има сериозни намерения да приеме еврото. Балтийците добре знаят, че приближаването към сърцевината на ЕС ще повиши сигурността, освен че ще донесе икономически изгоди.

Българското правителство с право се стреми да протегне ръка към САЩ. Но дългосрочният успех може да зависи от подновяването на добрия стар европейски дневен ред за трансформация.

-----

* Авторът е гост-лектор в Лондонското училище по икономика и преподавател по международни отношения в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Препечатваме статията му от онлайн изданието "ИЮ обзървър", посветено на политиката в Европейския съюз.