БРЮКСЕЛ - Държавните и правителствените ръководители от ЕС се събират в четвъртък, за да обсъдят отпускането на 11 милиарда евро финансова помощ за Украйна и евентуални санкции срещу Русия заради намесата й в поелата на запад бивша съветска република.

На масата на извънредната среща на върха, в която ще участва и българският министър-председател Пламен Орешарски, са сложени предложение на Еропейската комисия за 3 милиарда евро, разделени почти поравно на заеми и грантове за новото правителство в Киев, както и за 8 милиарда евро заеми от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

През близките години те трябва да помогнат на финансово закъсалата Украйна да стъпи на краката си и да преструктурира наследената си от съветски времена икономика.

Лидерите ще решат и дали да ударят Русия със замразяване на активи в Европа, търговски ограничения и визови забрани. В понеделник външните министри на 28-те предупредиха, че това ще се случи, ако президентът Владимир Путин не предприеме незабавни и убедителни мерки за сваляне на напрежението между страната му и Украйна. Путин предупреди вчера, че Русия би отговорила с реципрочни мерки на евентуални западни санкции.

Европейците оценяват кризата като най-тежката от края на Студената война.

В навечерието на брюкселската среща френският президент Франсоа Оланд събра в Париж държавния секретар на САЩ Джон Кери и външните министри на Русия Сергей Лавров, на Великобритания Уилям Хейг, на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, на Франция Лоран Фабиюс и на Украйна Андрий Дешчица в опит да намери разрешение на кризата в преки разговори.

Лавров обаче напусна срещата, съобщавайки, че разговорите ще продължат в близките дни. Той отказа да се срещне с Дешчица. Русия не признава прозападното временно правителство в Киев, което украинският парламент избра, след като свали предишния проруски президент Виктор Янукович на 22 февруари.

Междувременно Кремъл съобщи, че Путин и германският канцлер Ангела Меркел са разговаряли по телефона в търсене на изход от кризата. 

В сряда Пентагонът съобщи, че изпраща шест допълнителни изтребителя Ф-15 да подсилят въздушните патрули на НАТО в съседните на Украйна и Русия съюзнически държави – балтийските републики и Полша.

Мярката е в очевиден отговор на руското военно присъствие в украинския полуостров Крим, където Русия ползва под наем военни бази.

Лавров вече заяви, че страната му не може да нареди изтегляне на въоръжените „групи за самоотбрана“ от етнически руснаци, които миналия петък превзеха държавните институции в автономния Крим, където руснаците са мнозинството от населението. Той посочи, че руските войски на полуострова са в рамките на договорената с Украйна численост.

След среща с руски представители в Брюксел НАТО обяви, че напълно ще преразгледа сътрудничеството си с Русия и че ще замрази подготовката за съвместна мисия за унищожаване на сирийските химически оръжия.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че алиансът спира контактите с акретидираните руски цивилни и военни представители и за сметка на тях усилва контактите с украинските. Формалното решение за това трябва да вземе среща на външните министри на пакта през април.

Руският представител в НАТО Александър Грушко обвини алианса, че прилага двойни стандарти и стереотипи от Студената война срещу страната му.

Търговците на международните стокови борси избягваха фючърсните договори за украинско зърно заради продължаващата криза, съобщи в Киев новият земеделски министър на страната Ихор Швайка.

Финансовият министър Олександер Шлапак каза, че на Украйна може да се наложи да поиска   преговори за преструктуриране на външния си дълг с кредиторите, предизвиквайки срив в котировките му.

Украинският публичен дълг е близо 73 милиарда долара или 41 на сто от брутния вътрешен дълг, сравнено с малко над 12 на сто преди седем години.