По отношение на правителствената програма за реформи в съдебната система, виждам три групи неща.

Има такива, които не са лоши. Има неща, които според мен не съответстват на приоритетите, които трябва да бъдат направени и предприети. И третата група са неща, които могат да бъдат откровено проблематични и будят недоумение.

В първата група - които несъмнено трябва да бъдат привествани, са разделянето на ВСС на две за съдиите и прокурорите със съответстващите изменения в конституцията.

Това да има прозрачен избор на квотата от Народното събрание във ВСС. Има достатъчно неща, които звучат добре. Трябва да почдчертая, че за приветствам реформите.

Това, което разбирам като проблем, е, че, за да може някаква програма, стратегия, политика да бъде адекватна и и реалистична, тя трябва да се основава на анализ на проблемите. А като че ли не съм видял някакъв цялостен анализ на проблемите в съдебната система в България. Редовно в медиите излизат скандални случаи, скандални истории, но в  крайна сметка това трябва да се осмисли, за да получи някакъв аналитичен вид.

Като не виждаме такъв анализ, малко висят нещата, свързани с промени в статуса на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища. За да се променя нещо, трябва да е ясно какво точно. А това са сериозни конституционни промени.

Аз споделям възгледа, че главният прокурор се оказва в практиката не особено удачна фигура, така както е заложена. От гледна точка на това, че очевидно упражнява огромна власт. И безконтролна.

От друга страна не знам дали решението на проблема е точно това - да се увеличи професионалната независимост на прокурорите. И освен това – какво означава, в коя фаза на процеса да се увеличи, в каква посока?

Ясно е, че прокурорът трябва да има някаква независимост в своите решения, преценка, вътрешно убеждение по конкретни преписки, по конкретни дела. Обаче това също не трябва да води до

безконтролност на отделните прокурори.

Защото няма да се подобри състоянието, ако на мястото на един тиранин се появят няколко хиляди малки тиранчета, които го заместват.

По принцип трябва да има достатъчно ответност и контрол над работата на прокуратурата, която да се види как да се осъществява. Просто тази промяна на модела на директния контрол и подчинението, не знам дали е решението. Това трябва да се помисли.

Има откровено проблематични неща. Аз лично съм абсолютно потресен от това, че разработването на Закон за лобизма се смята за част от съдебната реформа в България. Някой смята, че е допустимо да се лобира в съдебната система ли?! Абсолютно не разбирам връзката на Закона за лобизма с която и да е съдебна система. Това е такава потресаваща неграмотност, че нямам думи.

Да се лобира пред съд и да се лобира пред прокурор е абсолютно забранено във всяка нормална държава – демократична или не.

Законът за лобизма се отнася за работата на гражданите и юридическите лица със законодателния орган – Народното събрание. Всичко това е толкова неотносимо към съдебнат власт, че просто ме побиват тръпки при такава проява на невежество.

Друг момент, който е притеснителен, това е създаването на процедура за публично изслушване и оценка на рисковете за кандидати за управленски позиции, в която участват прокуратурата, МВР, НАП, Комисията за конфрикт на интереси и др. Аз разбирам, че те искат по някакъв начин да се гарантира повече информация и прозрачност за тези кандидати... И най-вече за някои нередности около тях. Обаче от друга страна – да се даде в ръцете на изпълнителната власт и на политическата власт това тя да решава и да има участие в процедурите по изслушвания! Това може да бъде голям проблем.

Може да бъде избегнат този проблем, единствено ако има достатъчно ясни гаранции и граници докъде се простира тази власт. В крайна сметка дейността на МВР и НАП подлежи на контрол от страна на административните съдилища и Върховния административен съд. Не може учениците да решават кой да бъде учителят им.

Новата специализирана прокуратура очевидно е предмет на голям разговор. Аз лично винаги съм смятал, че проблемът за борба с корупцията не е толкова на ниво репресия, колкото на ниво превенция. По принцип това са трудни за разкриване престъпления по цял свят, не само в България. За да ги бориш активно, трябва преди това да си изградил добра система за превенция на корупцията. Да има много ясни правила какво е допустимо и какво не е допустимо да правят магистратите.

Трябва да са изключително детайлно и прецизно разработени всички хипотези на възможни конфрликти на интереси и заинтересованост за стабилизиране на тяхната независимост. А на мен не ми се струва, че се работи в тази насока.

Имаше толкова изнесени казуси в медиите и в същото време стои въпросът какво се направи във ВСС. Не за да бъде наказан конкретен съдия – това е по-малкият проблем. Това е да се създадат ясни и предвидими за всички правила, които те трябва да спазват. За да е ясно кога едно поведение е нередно. Има ли правила в българската съдебна система за подаръците? Да, има етични кодекси, обаче те са доста общовати...

Това е един от основните отговори на въпроса защо няма осъдителни присъди. Ти за да имаш осъдителна присъда, трябва много ясно да са очертани границите. По-лесно е да санкционираш получаване на подарък над определен размер, например, отколкото да докажеш, че подаръкът е бил даден с цел да се вземе определено решение.

За да може да се стабилизира честността и почтеността на магистратите и борбата с корупцията, трябва да се почне от превенцията, от поведението им и от всеки детайл.

От тази гледна точка аз не разбирам какво точно ще се промени, а и съществува звено в прокуратурата, създадено именно с такава цел.

Какво изобщо не виждам в тази програма

Това са основните, ежедневните проблеми в съдебната система. Едното го казахме - фокусирането на вниманието върху дължимото поведение. Именно с цел на осигуряване на почтеност и независимост на отделния магистрат. Ясни, добре формулирани правила, прозрачност на практиката на ВСС по отделни етични и дисциплинарни казуси.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се реши проблемът с чудовищната претовареност на нашата съдебна система. Аз не виждам нито една дума тук по този въпрос.

А това е основен пробрем. Въпреки, че ние нямаме цялостен проблемен анализ на проблемите в съдебната система, всички го знаят, че съществува. Всички знаят, че има едно-две съдилища, които гледат половината дела в държавата. И другите половина съдии гледат останалите дела.

Ето тук - по проблема на натовареността вече трябва да има широка дискусия. Между другото, на много места пише широки дискусии, но не виждам адвокатите да са включени. Което е странно, защото те са единствените други участници освен съдиите и прокурорите в съдебната система. И то те са обикновено естествените представители на гражданите, защото гражданите участват в съдебните процеси чрез адвокатите.

За натовареността вариантите са следните: много сериозно мислене как да се извършат съответни промени в процесуалните закони, които да доведат до промяна на подсъдността по различни видове дела. Да речем, да се помисли за разтоварване на софийските съдилища, прехвърляне на част от делата извън София и т.н.

Ако не могат да се направят тези промени, или не се приеме този подход, тогава тези съдилища, които са претоварени, да станат мегасъдилища. Т.е. – да бъдат назначени още съдии, още помощници, да бъдат осигурени още сгради.

И трябва да бъде осигурена възможност да падне натовареността на отделния магистрат. Защото способът за политическо влияние върху магистратите е: при наличие на претовареност един съдия се товари с повече дела отколкото друг. За което няма прозрачност, че това е така...

И най-накрая този, който е по-независим, и разбира се поради това по-претоварен с дела, бива подложен на санкции, за да се осигури неговата зависимост. Този модел е основният проблем на съдебната система и аз никъде не го виждам третиран.