87 свои роднини е загубила в нацисткия концлагер "Аушвиц" Елизабет Унгар Лефковиц. Днес тя е на 90 години.

Това става ясно от документалния филм "Гласове от "Аушвиц", излъчен по Си Ен Ен. Той е по повод 70- годишнината от освобождаването на най-големия и най-страшния лагер на смъртта.

Възпоменанията по света вече започнаха. В Берлин германската канцлерка Ангела Меркел се срещна с оцелели от Холокоста.

Меркел е седнала между оцелелите Мариан Турски и Ева Пустай-Фахиди. Снимки БГНЕС

Родената в Унгария еврейка имала късмета да избяга през януари 1945 г., броени дни преди в лагера да влязат войници от Съветската армия.

През 1945 г. Лефковиц била едва 20-годишна, когато била разделена от повечето си близки и натоварена във вагон с още 100 души. По време на 10-дневното кошмарно пътуване тя хранела двегодишния си племенник с малкото храна, която успяла да вземе.

430 000 евреи са депортирани от Унгария в „Аушвиц“, след като нацистка Германия окупира страната през 1944 г.

И до днес е запазен надписът "Трудът те прави свободен" на входа на "Аушвиц".

Елизабет прекарала година и половина в концлагера, където се смята, че са убити 1,5 милиона души. Тя избягала заедно с още две жени. Трите се криели в купа сено в обор. Нацистите мушкали сеното с щикове, за да видят дали някой се укрива там.

Жените били малко по-късно заловени, но по чудо ги пуснали, вместо да ги пратят в друг концлагер - "Берген-Белзен". Елизабет Унгар Лефковиц се върнала в родния си град, но само за да открие, че родителите й, двете й сестри и още 83 роднини - чичовци, лели, баби, дядовци, братовчеди - са унищожени в нацистките лагери.

След войната Лефковиц се преселва за няколко години във Венецуела, а след това - в САЩ, където живее и досега.

Цели десет години Елизабет не могла да намери сили да сподели своите страдания дори пред най-близките си хора. Децата й забелязвали, че у дома ставало особено тягостно на еврейските празници, когато били споменавани имената на липсващите роднини. А на заупокойните молитви в синагогата майка им понякога виела от мъка.

"Оставете я на мира", казвал баща им, когато те искали да научат нещо от него. Той също е унгарски евреин, оцелял от Холокоста.

Томас - синът на Лефковиц, чул за първи път за преживелиците на майка си, чак на 30-годишна възраст. Тя започнала да споделя спомените си пред своята снаха.

С такива вагони са депортирани в лагерите евреите от окупираните от нацистка Германия територии.

Оттогава Елизабет много често разказва спомените си пред публика. Томас обаче е присъствал само на едно мероприятие от такъв род. Той обаче не могъл да издържи докрай и напуснал залата съсипан. Все пак там останали тримата му синове. Това се случило преди година.

Проблемът не е дали той иска или се интересува от страданията на майка си. Той просто не изпитва необходимостта да се потапя отново и отново в нейните страдания. Когато Лефковиц за първи път разказала за "Аушвиц", снаха й слушала, а той заспал по време на разказа. Томас се страхува да иде на лекар, защото е уплашен от това, което ще чуе.

"Не съм мазохист", споделя 65-годишният Томас.

Той ходи на синагога всяка седмица, но не може да вярва в Бога. Синът на Елизабет Лефковиц членува в дискусионна група на деца на оцелели от Холокоста.

Най-много Томас се гневи, когато някой спомене, че евреите са богоизбрани.

"Богоизбрани за какво? Защото аз и досега не съм видял някаква изгода. Който иска да приеме юдаизма, е луд", казва Томас.

Той обаче е твърд в едно. Макар да не вярва в Бога, никога не би си сменил религията, дори ако това му помогне да оцелее.

"Щях да кажа да ме убият", твърди той.