Преди години, когато царят беше премиер, журналистът Найо Тицин попита Величеството колко му е часът. После благодари за конкретния отговор. Закачката тогава бе с твърде мъглявите, разтегливи и откровено неразбираеми езикови конструкции, които медиите получаваха от Симеон Сакскобургготски. Което им стъжняваше живота опитвайки се да предадат смлени послания до зрителите, слушателите и читателите.

Въпросът за часа тогава си беше съвсем резонен, истински удар в десятката. И царят, май, го разбра. 

Може би и днес е добре някой да попита сегашния премиер Пламен Орешарски за времето. Не е необходимо да се чака сложен отговор като конкретен час и минути. Не трябва да се пита дори за дата и месец, но министър-председателят поне да ни каже коя е годината. Наистина ли с Дунавското хоро в първите минути на първи януари е дошла 2014 година?

Колкото и да не ви се вярва, колкото и безумно да изглежда, сега държавата предприема действия за национализация на "Химко".

Същото това предприятие, за което не се намери читав инвеститор при приватизацията, от която се изтърколиха вече 15 години. "Химко" произвежда торове и основната суровина, която ползва, е природният газ. Цената му през 1999 г. е била четири пъти по-ниска от парите, които плащаме на "Газпром" сега. В случая важното е, че и навремето инвеститорите бягаха като дявол от тамян, когато чуеха за торовия гигант на Северозапада, в който сега икономическият министър Драгомир Стойнев смята щедро да налее 50 милиона лева от нашите пари.

Ако за национализация чакаше само "Химко", то сигурно можеха да се намерят някакви смислени обяснения извън популизма - "другите рушаха, ние даваме работа, доходи, сигурност".

Регионът, наричан Севернозападнала България, наистина е най-бедният в Евросъюза, обезлюдява и понятието "пазар на труда" е тотално обезсмислено. Колкото и неприемливо да звучи на всеки либерално мислещ човек, то държавната подкрепа в области като Видин, Враца и Монтана е необходима. Съвсем отделен въпрос е дали това трябва да се направи със скъпоструващи реанимации на изстинал преди повече от 10 години труп.

В икономическото министерство планират да използват същия сценарий и за одържавяването на друго частно фалирало предприятие - "Ремотекс Раднево".

Национализацията като цяло може и да не е лошо нещо. След дълговата криза в САЩ държавата наля стотици милиарди в компании като General Motors, Citybank и AIG. След стабилизацията им обаче те скоростно бяха приватизирани, а американският бюджет всъщност реализира много добри печалби от операцията. 

Кой знае защо, гледайки действията на кабинета Орешарски, ние не се сещаме за тези ювелирни финансови операции, а за септември 1944 г. Американският сценарий изглежда твърде невероятен на фона на факта, че от идването на власт на новото правителство през май миналата година досега не е приватизирано нищо. А от списъка за раздържавяване само се изключват компании и не се добавя нищо.

Напоследък миналото все по-настойчиво ни тропа на вратата. Съвсем не на шега (до първи април също има много време) парламентът в сряда обсъждаше идеята за възраждане на металургичния комбинат "Кремиковци", залегнала в популисткия списък с предизборни обещания на Атака. А заводът си има частен собственик, който вероятно си е направил добре сметката, щом не лее желязо от пещите, а разпродава завода за скрап.

Но не е само програмата за реиндустриализация на икономиката. Миналото намига и от куп други действия на сегашната власт.

Заклеймяването на практиките на големите чуждестранни търговските вериги, които империалистически пречат на българския производител да си продава доматите, реално е същото нещо. Същото е и рециклирането на идеята за въвеждане на по-висок подоходен данък за високите доходи. Богатите трябва да бъдат напляскани за радост на бедния пролетариат.

Можем да се хванем на бас, че и токът изобщо няма да поскъпне, колкото и да искат ЕРП-тата заедно с държавната НЕК. Министър Стойнев, който иначе е завършил икономика в Сорбоната, а не политикономия във ВИИ "Карл Маркс", си го каза в прав текст - че високите цени на тока свалят от власт, вече го знае и Бойко Борисов. А идват евроизбори!

Оттук насетне опитите за съживяване на трупове от централно-плановата епоха ще продължат. А както знаем от модерните напоследък зомби сериали, в крайна сметка резултатът от това упражнение е крив, грозен и страшен. В крайна сметка живите мъртви пак трябва да бъдат убити още по-жестоко с дървен кол право в сърцето.