ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

Заглавието подлъгва, защото една от основните черти на графоманията е, че тя не може да е кратка. Като се пише  - най-малко да е роман. Какво тук значи някакъв си разказ. За щастие това заболяване не е опасно за околните. Известен е само един такъв случай. Ако си спомняте, „Майн Кампф“ на Хитлер. Иначе е безвредна. Може би е вредна само за дървесината, от която се прави хартия. Има си израз за някой, който се хвали, че е издал нов роман. Народът мъдро казва за такива хора „Заплакала е гората“. Но дотук с увертюрата. 

Всички тръпнат в очакване на абсурдно нелепия формат „Открий писателя в себе си“. Там се очаква мало и голямо да напише роман. Както се казва, за нас сега романът е най-важното изкуство. Той е кратка, достъпна форма, в която всеки може да разкаже нещо. Даже е демократична, неизискваща никакви усилия форма - да вземем Сервантес, Дикенс. Вижте колко хубави романи са написали, а са били съвсем обикновени хорица.

Да минем сега към полезните съвети. Ако имате няколко свободни дни, вместо да си прекопаете лозето, може да напишете роман. Как ли? Това е толкова просто. Сюжет?  Е, това е още по-просто. Може да бъде в рамките на триста страници – как с триста зора сте отказали цигарите, или алкохола? Драматичната борба със себе си и порока не е за подценяване. Може да разкажете спомените си от казармата (това не важи за жените – романистки). На последните предлагам четиво за сексуални заблуди и практики. Много се търсят в момента. Не чак порно, но с уклон.

Всичко това вече е правено, затова може да се обърнете към мистерии и загадки. Тайни знаци, кодове, но при всички случаи това трябва да става в Странджа – там са гробовете на Бастет и на Савската царица. И естествено, България е люлка на цивилизацията. Да не забравяме и вампирите в Созопол. Сакън, да не забравим Орфей. Може и темата да е престъпният свят, но такива романи са стотици и финалът им винаги е един и същ. Може да напишете нещо из живота си от името на каратист или боксьор, изобщо нещо мачовско – много джеклондоновско.

Е, тези съвети са достатъчни, за да откриете писателя в себе си. Ако не успеете, вземете си направление за психиатър, той непременно ще го открие. Между другото вижте там подлог, сказуемо, пълен член и други подробности от граматиката. Авторите, от които можете да вземете пример са много, но наблегнете на Дан Браун, Паулу Коелю, Хорхе Букай, Сульо Пулев и други. От Маркес се пазете като дявол от тамян. 

С тези няколко думи желая успех на бъдещите победители в “Ръкописът“. И не се притеснявайте от журито, най-вероятно се състои от вече известни графомани, но и те са почнали като Вас.

----

* Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.