Всички сме гледали фантастични и научно-популярни филми, в които праисторически (или извънземен) вирус плъзва мистериозно сред хората, за да сложи край на човешката раса. Фабулата е изключително интересна, когато става дума за непознати на науката микроорганизми (както е в „12 маймуни”, „Зараза” и „Аз съм легенда”), но е направо потресаваща при илюстрирането на щетите, които могат да причинят „банални” за съвременната медицина вируси (каквито са епидемиите в „Заразяване” и „28 дни по-късно”).

Разбира се, в киното подобни истории винаги приключват с хепи енд - опасният вирус е унищожен, болните се възстановяват, а човечеството е спасено. Поне до следващата серия на съответата касова продукция.

Действителността обаче не е филм и сценарият не се пише от талантливи фантасти. Нито опасността, нито жертвите са въображаеми, а ужасните последствия са напълно реални.

Съвсем не отдавна, година след разпадането на Съветския съюз, в Русия, например, избухва епидемия от дифтерия (тежко възпаление на горните дихателни пътища - б.а.), която за период от осем години заразява над 200 хил. души и убива повече от 5 хиляди. Причината е в прекъснатата практика на системно ваксиниране на населението, а шокиращото е, че болестта се завръща след почти 20-годишна пауза. По същия начин, заради срив в имунизационния обхват, коклюшът изненадващо напада Великобритания, Италия и някои части на Германия през 80-те години, заразявайки около 100 хил. души.  

Нещо подобно се случва в момента и в Лос Анджелис, при това не къде да е, а в квартала на богатите Ориндж Каунти. Само преди седмица там избухна епидемия от морбили (дребна шарка). Здравните власти регистираха 67 души с вируса, което е далеч над обичайната статистика за изминалите 20 години взети заедно. Основната причина е появилото се модерно движение за отказ от имунизации, което все повече се разпространява сред образованите и заможните.

Тенденцията придобива популярност и у нас, затова страната ни също стана част от опасната статистика. У нас подобен сценарий се разигра само преди пет години, когато избухна епидемията от дребна шарка. Болестта, която от 2002 г. се проявяваше само с единични случаи на хора, заразили се при пътуване в чужбина (по данни на Националния център по обществено здраве и анализи), само за няколко седмици обхвана цялата страна, разпространи се сред повече от 24 000 души и отне живота на 24 деца. Всичките - неимунизирани срещу вируса.

Примерите недвусмислено показват, че отказът от ваксинации бързо отваря вратата на опасни заболявания, които иначе са напълно предотвратими и лесно се контролират чрез ваксини.  

„Обществото е склонно бързо да забравя уроците от миналото. Парадоксът е, че точно когато едно заболяване се води за изчезнало, някой решава, че вече няма нужда да се предпазваме от него. Истината е, че ние може да забравим вируса, но той не ни забравя”, коментира за Клуб Z д-р Валери Цеков, председател на Българското сдружение по иновативна медицина и бивш заместник-министър на здравеопазването.

И въпреки че въпросът уж изглежда ясен, дебатите “за” и “против” ваксините периодично се подновяват. Поредната подписка на родители, настроени срещу имунизациите, вече е в Народното събрание и чака официалното становище на депутатите. И въпреки че от пациентската организация “Заедно с теб” твърдят, че спорът този път не е “за” или “против”, общественият отзвук е точно в тази посока. Изненадващото в случая е, че родителите не оспорват ползата от ваксинопрофилактиката, а настояват тя да не бъде задължителна. Желанието им е сами да взимат решението дали да имунизират децата си или не, с което не отричат необходимостта от ваксини. Проблемът е, че за всички останали, включително и за специалистите, подобна свобода е равносилна на нова вълна от епидемии.  

“Ще ви кажа какво означава ваксина “по желание”. Ромските махали в цялата страна, малките населени места и най-вече отдалечените села автоматично ще станат инкубатори за вируси и инфекции. По груби сметки “рискови” по този показател са над 1 млн. души в страната и ако никой не ги задължи да се ваксинират, държавата просто няма да се справи с последствията”, опасява се директорът на Националния център по зарадни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Евентуална промяна на законодателството в полза на родителите означава също държавата да изхвърли всички ваксини, за които е похарчила милиони, и да даде в пъти повече за лекуването и спасяването на стотици хиляди човешки животи.

Преди да се взимат подобни решения, е добре да се припомни, че морбили причинява тежки пневмонии и възпаление на мозъчната тъкан, които често водят до смърт.

Варицелата причинява вторични инфекци и хепатит, а рубеолата отключва вродени аномалии като глухота, слепота, умствена изостаналост и мозъчни увреждания.

При коклюша пристъпите на кашлица са толкова силни, че пречат на приема на храна и течности, а не рядко нарушават и дишането, причинявайки смърт.

Дифтерията води до парализа, а тетанус причинява болезнено стягане на мускулите, включително и сковаване на челюста, поради което 10% от заболелите на оцеляват.

Не е за подценяване и фактът, че лечението на морбили струва между 400 и 900 лв. на пациент срещу не повече от 2 лв. за ваксина, осигурена от държавата, а спасяването на една година живот на деца без имунизация срещу варицела пък се равнява на 16 000 лева.

Пред тези факти никакви доводи “против” не са рентабилни. Освен това е недопустимо и против всякаква логика хора в ХХI век да страдат от болести, които са напълно предотвратими чрез ваксините.

 

Полезна литература:

ВАКСИНИТЕ - Най-ефикасната и надеждна медицинска намеса, РИОКОЗ-Велико Търново

Д-р Линда Гиргис:Развенчаване на митовете, подхранващи движението срещу ваксините (английски)

СЗО: Мисия Ваксини (английски)