Неуспехът на България адекватно да разследва и да преследва съдебно престъпленията от омраза подхранва страха, дискриминацията и най-вече насилието.

Това се казва в разпространен днес доклад на правозащитната организация "Амнести интернешънъл"Той е  озаглавен "Пропускане на същественото: Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България".

В него са документирани тежките последици от престъпленията от омраза върху пострадалите лица. Поставен е акцент върху това как неспособността на държавата да се справи с вкоренените предразсъдъци срещу хората, търсещи убежище, имигранти, мюсюлмани, гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални води до допълнително насилие и дискриминиция.

"Стотици хора от малцинствата са станали жертви на престъпления, породени от омраза, и още по-голям брой не вярват, че държавата ще ги защити", казва Марко Перолини, изследовател на дискриминацията в Европа към "Амнести". "Държавата, в лицето на българските власти, спешно трябва да приеме ясна позиция и да се придържа към националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички", допълва той.

Въпреки че в  България съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия, властите не разграничават отделните престъпления като такива и не провеждат адекватни разследвания.

По данни на Българския хелзинкски комитет (БХК) и други местни организации, нападенията срещу имигрантите и хората, търсещи убежище са се увеличили драматично през 2013 г. Софийската прокуратура е образувала 80 досъдебни производства за престъпления срещу етнически малцинства, включително имигранти, бежанци, роми и етнически турци, между януари 2013 и март 2014 г. Събраната информация обаче е непълна и не отразява максималната степен на извършените деяния.

Един от цитираните случаи е този с иракчанина Назир, търсещ убежище у нас. Той бил нападнат от 8 или 9 души с метални боксове през септември 2013 г. Бежанецът прекарал девет дни в болница и претърпял две операции. Назир не е бил посетен от полицията и не са му били снети показания, а по-късно от полицията са отказали да регистрират жалбата му.

"Полицаите ми казаха, че ще ме изпратят обратно в Ирак, ако не си вървя", споделя Назир.

След запитване на "Амнести" от българското МВР заявили, че след извършена вътрешна проверка двама полицейски служители били наказани за неправомерни действия по случая. Остава неясно дали е започнало разследване по нападението над Назир.

За определени престъпления като убийство или физическо насилие мотивите от расизъм или ксенофобия представляват утежняващ фактор, което предвижда допълнително наказание. Прокурори споделили пред "Амнести", че властите обикновено считат тези престъпления като мотивирани от хулиганство, което е по-лесно дoказуемо. Това се дължи отчасти на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони.

Метин - български гражданин от турски произход, бил пребит от група скинари и прекарал няколко седмици в кома. Мъж искал да се намеси, докато скинарите се опитвали да разбият вратата на жилището на Метин. Един от нападателите извикал на мъжа: "Защо защитаваш имигрантите? Те убиват български момичета."

В България не съществува законодателство, което да преследва съдебни престъпления от омраза с мотив хомофобия, като същите се разследват и съдебно преследват като хулигански прояви, констатира "Амнести".

25-годишният студент Михаил Стоянов бил жестоко убит в софийски парк през 2008 г., защото го взели за хомосексуалист. По време на разследването човек дал показания, че двамата заподозряни в убийството били част от група, която имала за цел да "прочисти" парка от гейове. Заради пропуски в законодателството, Софийската прокуратура е повдигнала обвинения за убийство с хулигански подбуди.

"Законодателството е ограничено, затова не можех да взема под внимание хомофобския мотив в обвинителния акт", заявил пред "Амнести" прокурорът по случая.

По-голямата част от пострадалите лица не съобщават на властите за престъпленията от омраза. Някои споделят, че нямат вяра в адекватната реакция от страна на полицията и дори се притесняват да не бъдат допълнително дискриминирани.

Малцина от тези, които съобщават за престъпления от омраза, получават справедливост чрез съдебната система. "Амнести" цитира случаи на лица, на които не са им били обяснени правата като пострадали и не са били уведомени за развитието по техните случаи. Това не съответства на изискванията на българското национално законодателство.

Докладът посочва и случая с чернокожа френска гражданка на име Орор. Тя не е бежанка, а просто е дошла на посещение в София от Франция. Орор била нападната на автобусна спирка в София от 7-8 души. Те споменали нейната етническа принадлежност по време на побоя, което прави очевиден факта, че тя е станала жертва на расистка атака. Орор обаче не била призована да се яви в съда в качеството си на пострадало лице и не била информирана за проведеното съдебното заседание по нейния случай. Съдът оправдал заподозрените от наказателна отговорност, като само наложил глоби.

"Част от мен умря в този ден… още повече като знам, че тези хора бяха само глобени и че дори не бях уведомена за съдебното заседание... Това не е честно, не искам пари или друго, искам само тези деяния да бъдат разпознавани и санкционирани адекватно, така че по възможност в бъдеще подобни неща да не се случват отново", жалва се Орор пред "Амнести".

"Властите трябва да разпознават, разследват и публично осъждат престъпленията от омраза, да предотвратяват подобни деяния и да се противопоставят на дълбоко вкоренените предразсъдъци в българското общество", заключава Марко Перолини.