Франко Неро, звездата от уестърна от 60-те и 70-те, пристига на „София филм фест“. Актьорът, превърнал се в киноикона с образа на Джанго от филма на Серджо Корбучи, ще получи у нас Наградата на София и ще присъства на световната премиера на филма с негово участие „Децата на Маам” (2014) на режисьора Паоло Консорти.

За премиерата на „Децата на Маам” билет за България са си купили още изпълнителят на главната роля – актьорът Лука Лионело (изиграл Юда в „Страстите Христови” на Мел Гибсън), режисьорът Паоло Консорти и продуцентът Джузепе Лепоре.

Неро има зад гърба си половинвековна кариера в киното с близо 200 филма. Участието му е впечатляващо във във филмите на Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Франко Дзефирели, Сергей Бондарчук… От стария „Джанго” на Корбучи Куентин Tарантино черпи вдъхновение за „Джанго без окови”, в него участва и Франко Неро.

Актьорът e роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Италия. Истинското му име е Франческо Спаранеро. В театралното училище към „Пиколо театро” на Джорджо Стрелер в Милано, Франко е най-недисциплинираният студент, почти не ходи на лекции.

Току-що пристигнал в Милано от родната Парма, той започва работа в енергийната компания Edison Volta. Там Неро се запознава с Ермано Олми – той също работи във фирмата и през 1961 г. вече е заснел своя първи игрален филм „Мястото”. Най-ценният съвет, който Неро получава от Олми, е да замине веднага за Рим – център на киноиндустрията в Италия по онова време.

В средата на 60-те години спагети-уестърните набират скорост и през 1966 г. Франко Неро получава главната роля в „Джанго” на режисьора Серджо Корбучи. Героят му – самотен стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива широка известност и донася на актьора огромна популярност. През годините Франко Неро се раздвоява между спагети-уестърните, полицейските филми, филмите на ужасите и фантастиката, работейки от Серджо Корбучи, Дучо Тесари, Енцо Кастелари, Лучо Фулчи, Антонио Маргерити, Паскуале Скуатиери, Карло Лидзани, Дамяно Дамяни, до класиците в киното, като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Елио Петри, Джулиано Монталдо, Марко Белокио, Франко Дзефирели и Сергей Бондарчук.

В края на 60-те и началото на 70-те години актьорът се снима в няколко класически спагети-уестърни и италиански криминални трилъри. Това му носи звездна слава, но Неро се стреми да разнообрази репертоара си, като често се снима в различни по жанр продукции — във военната драма „Битката при Неретва” (1969) на Велко Булайч, във френско-испанския „Тристана” (1970) на Луис Бунюел, където си партнира с Катрин Деньов, както и в „Денят на кукумявката” (1968) на Дамяно Дамяни, където играе с Клаудия Кардинале; режисьорът Срегей Бондарчук кани Неро за ролята на прочутия американски репортер Джон Рийд във филма си „Червените камбани” (1982-1983).

Всички режисьори, които са работили с Франко Неро, го определят като „кинозвяр”.

„Разбира се, телосложението ми помогна много," казва Неро, "но мисля че основно дължа дългата си кариера на чудесните взаимоотношения, които успявах да изградя с всички режисьори, с които съм работил. Още преди да си отворят устата, аз знаех какво ще ми поискат – и им го давах. В Италия от край време съществува разделение на киното на интелектуално и категория „Б филми“. Но именно B-movies спасиха италианското кино, тъй като продуцентите си пълнеха джобовете от тях и със същите тези пари след това продуцираха авторски проекти. Киноиндустрията се различаваше коренно от днешната. Снимачният период продължаваше по 12 – 15 седмици, а не като днес – по 3. Като следствие от това мисля, че пострада и качеството на киното. Преди години филмите се застояваха много по-дълго в салоните, като имате предвид, че кината в Италия през 1981 г. бяха 13 000, а с навлизането на комерсиалните телевизионни канали се стопиха до 1 700. Днес в Италия има 3 600 екрана. Подчертавам, че става дума за екрани, а не кина! Всичко се е превърнало в чиста консумация. Гади ми се вече от сериали за свещеници и полицаи.”

Площад Славейков