Зачестяват случаите водещи в руски медии да декларират в ефир, че не са съгласни с политиката на Владимир Путин по отношение на Украйна. БиБиСи припомня обаче, че това изобщо не е нещо ново, а първият опълчил се на Кремъл в ефир е роденият в смесено руско-българско семейство Владимир Данчев, който израснал в Ташкент, столицата на Узбекистан.

Данчев работел като водещ на английските емисии на Радио Москва – основната пропагандна машина на Кремъл през ХХ век.

Негови колеги от 80-те години го описват като начетен млад човек, дългогодишен член на Комунистическата партия – по всички критерии, примерен представител на съветското общество. Най-малко от него се очаквало да се противопостави на системата.

Архивите в службата за мониторинг на БиБиСи показват, че в началото на 80-те Данчев критикува политиката на Запада в ефир, точно както част от колегите му днес в Русия.

Но нещо странно се случило през 1983 г., в разгара на съветското нахлуване в Афганистан. В интервю за списание „Събеседник“ от 1990 г. Данчев споделя, че неволно направил печатна грешка – дописал едно „не“ и така преобърнал напълно смисъла на изреченето.

„И си помислих какво ще стане, ако все пак го оставя така и го прочета по грешния начин в ефир. В най-лошия случай ще кажа, че това е грешка“, спомня си той.

От онзи момент Данчев се движи по тънък лед и изчита все повече и повече „печатни грешки“ в новините за съветската военна намеса в Афганистан.

Негов колега си спомня как слушал една от емисиите на Данчев, докато миел чинии в кухнята си. В този момент той чул по радиото:

„Съветските окупатори изгориха до основи село“.

По това време съветската пропаганда наричала войската „ограничен контингент от бойци интернационалисти“, които огишли да помогнат на „братския афганистански народ“.

Изразът „ограничен контингент“ се използва и днес от руските политици, когато говорят за евентуална военна намеса в Крим.

На следващия ден колегата притеснено попитал Данчев дали всичко е наред след „грешката“, но журналистът напълно спокойно отговорил, че всичко е било прочетено така както трябва да бъде. Така колегите разбрали, че Данчев е намислил нещо.

В началото властите не забелязвали „грешките“ в емисиите на английски език, но специалистите по Съветския съюз в отдела за мониторинг на БиБиСи бързо схванали, че нещо се случва.

По това време начело на властта в Кремъл е бившият шеф на КГБ Юрий Андропов и подобни прояви на несъгласие не водят до нищо добро. Това била причината БиБиСи да забави съобщаването на тази история, но все пак на 23 май 1983 г. истината вече била в ефир.

В репортажа тогава се говори за „радио саботаж“ и „професионално самоубийство“. Когато агенциите предали новината, колегите на Данчев били обзети от паника. Последвало обаждане от КГБ в редакцията.

„Къде е Данчев?“ Ами... в ефир е.

В началото ситуацията била смешна, но много скоро станала мрачна. Данчев бил изпратен за лечение в психиатрична клиника в родния си Ташкент. По-късно се върнал на работа в радиото като архивар в отдела за грамофонни плочи. Други негови колеги също били наказани за „слаб контрол“.

Днес Владимир Данчев е забравен от медиите, докато други негови колеги правят същото в ефира на някои руски медии.