Претоплената новина, че през следващите 3 години правителството ще емитира дългове за 8 млрд. евро, очаквано влезе в новините.

8 млрд. евро външен дълг, по 10 000 лв. на калпак, крещят от БСП в парламента. Дългът ще премине маастрихтските критерии от 60% от брутния вътрешен продукт и няма да ни приемат в еврозоната.

На всичко отгоре, за тях е сключен договор с банката HSBC, която е разследвана за пране на пари, укриване на данъци, глобена от Щатите с 2 млрд. долара. Сатана!

Дори във фейсбук се появиха негодувания и протести срещу масовото задлъжняване, как децата на децата на нашите деца ще изплащат тези милиарди.

Хайде да погледнем малко по-сериозно и да видим първо, колко ни е голям дългът.

Към края на миналата година номиналният му размер на държавния дълг възлиза на 11,301 млрд. евро, от който 4,219 млрд. евро са вътрешен, а 7,082 млрд. евро - външен. Общо, 27,1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Ето една графика за това, как са се развивали държавните задължения:


Действително, 8 млрд. евро са сериозна сума, а като се добавят към тези 11,3 млрд., сумата ще скочи до 46% от БВП. Но първо, тези числа нито са новина, нито сметките се правят толкова бакалски. Ако се върнем назад, ще видим, че финансовото министерство още миналата година на всеослушание обяви своите планове за дългови емисии.

Това се вижда от графиката:

Освен, това по-голямата част от парите ще отиде за рефинансирането на падежиращ дълг, като така нетната стойност на задълженията няма да се увеличи.

Тук са показани и стойностите за плащане на дългове по години:

Ето новината от ноември миналата година - през 2015 г. Министерството на финансите планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лева. От тях 2,5 млрд. лв. отиват за финансиране на бюджетен дефицит, 4,2 млрд. лв. за рефинансиране на дълга в обращение, 0,4 млрд. лв. са буфер за фискалния резерв, а 1 млрд. лв. са за заем от Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на проектите от структурните фондове на ЕС през програмния период 2014-2020 г. Този заем от ЕИБ се тегли в началото на всеки 7-годишен период, като новината за него беше огласено от предишния премиер Пламен Орешарски още през октомври 2013 г.

Масата от парите тази година ще отидат за погасяване на спешно изтеглените краткосрочни кредити за 3,5 млрд. лв., които правителството дръпна в края на миналата година за стабилизиране на финансовата система. 2 млрд. лв. от тях отидоха във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да изплаща депозитите във фалиралата КТБ, 900 млн. лв. бяха депозирани за осигуряване на ликвдност на Първа инвестиционна банка, която беше засегната при т.нар. банкова криза през лятото.

През 2015 г. разходите за погашения и обслужване на дълга са около 6,8 млрд. лева. През 2016 и 2017 г. плащанията по стари дългове са съответно около 3,6 млрд. лв. и 4,7 млрд. лева. Така за трите години само плащанията по дългове са над 15 млрд. лева.

В крайна сметка теорията на големите числа е в сила - за трите години поотделно числата не изглеждат големи, но когато се съберат, става страшно.

На практика през следващите 3 години номинално дългът няма да нарасне, ако се изпълнят прогнозите на финансовото министерство. Но сериозният пробив вече се е случил - ако проследите графиките, няма как да не ви направи впечатление огромният скок на задълженията през 2014 г. 10% от БВП - над 4 млрд. евро. Тук не са само парите за спасяване на банките, но и финансирането на увеличаващия се бюджетен дефицит, което става главно чрез емисии на вътрешния пазар. По това перо само през 2014 г. дълговете са се увеличили с почти 2 млрд. лева.

Масивната част от дълговете идва от мостовия заем за