БЕНЯМИН БИДЕР,

кореспондент на “Шпигел” в Москва

След часове напрегнати преговори в Минск държавните и правителствени ръководители не застанаха един до друг пред камерите.

Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд се изправиха пред микрофона - уморени и без илюзии, както каза канцлерката.

Съвсем друг беше Путин. Той застана пред руската преса широко усмихнат, не му липсваше чувство за хумор. Попита защо журналистите не са спали и се пошегува: “Не вие, ние трябваше да работим.”

За Путин това не била най-добрата нощ в живота му, но в неговите очи утрото било добро.

Руският президент беше похвален и в Москва. “Светът видя миротвореца Путин”, прехласна се депутатът от Думата Леонид Слуцкий.

Преговорите в Минск протекоха така, както отдавна искаше стопанинът на Кремъл: Москва говори пряко с ЕС, американците са изолирани. Досега Западът категорично отхвърляше Русия да е равноправен преговарящ по съдбата на съседките си. Точно това обаче Путин си извоюва.

Русия насъсква населението (на Украйна – бел. ред.) да се възправи срещу “фашистката хунта” в Киев. Първи границата с Донбас пресякоха доброволци, последваха ги тежки оръжия и руски войници. Така “народните републики” забъркаха Киев в кървава и пагубна война. Ако чрез войната Украйна се обезкръви, това би означавало край на проевропейския експеримент на Киев и то преди да е започнал истински.

Заради военните поражения и трудното икономическо положение във вътрешнополитически аспект президентът Порошенко е подложен на натиск. Дори за хардлайнерите от собствения му лагер разговорите с Путин биха били окачествени като проява на слабост. На това поне се надява руският политолог Сергей Марков, известен с тесните си контакти с Кремъл: “Сега Москва трябва да изчака, докато премиерът Яценюк и шефът на Съвета по сигурността Турчинов предложат на Вашингтон свалянето на Порошенко от власт.”

Самият Путин обвини Порошенко за протакането на разговорите в Минск (в нощта срещу четвъртък – б. р.): “Властимащите в Киев продължават да отказват преки разговори с представителите на народните републики Донецк и Луганск.” Точно обратното – канцлерката Ангела Меркел изрично похвали украинския президент. Той направил всичко, за да се стигне до мирно решение на конфликта.

Преговорите в Минск показват едно – след като най-влиятелните политици на континента цели 16 часа седят един срещу друг на масата на преговорите, пукнатината в Европа вече не може да бъде запълнена. Крайният резултат беше един минимален компромис: примирие, влизащо в сила в неделя и създаване на демилитаризирана зона. В документ на контакната група отново се говори за начало на “политически диалог” и за възстановяване на “пълен контрол на границата” от страна на украинското правителство”. И по двете точки враждувашите страни се бяха споразумели по-рано, но те никога не бяха осъществени.

За Меркел и Оланд резултатът от Минск е отрезвяващ. И двамата хвърлиха на везната цялата си политическа тежест, но това не беше достатъчно. В крайна сметка канцлерка и президент бяха надхитрени от хора, определяйки се като  “премиери на народните републики Луганск и Донецк”, които не искат и да знаят за някакъв компромис. Техните крепости се намират само на 800 км от границата с ЕС, но тези хора не допускат Меркел и Оланд да им казват каквото и да било.

На ЕС му липстват сили да наложи ред в съседките си. След края на студената война като че ли беше ясно, че ЕС ще разшири влиянието си на Изток. Беларуският президент Александър Лукашенко беше наричан “последния диктатор”, като че ли идеше реч за динозавър, от който с ужас отвръщаш очи, но пък със сигурност страшилището ще отмре.

Лукашенко обаче е стабилен на поста си, защото от години Русия крепи икономиката му.

В крайна сметка срещата в Минск беше копие на досегашното развитие на конфликта: веднъж европейците заплашват Русия, друг път са в ролята на молители. Те наложиха санкции. Надяваха се на обрат в руската позиция не на последно място заради срива на рублата.

Резултатът досега беше такъв, какъвто и в четвъртък заранта – накрая се смее Путин.