Изненадващото посещение на външния министър Кристиан Вигенин в Украйна в началото на този месец, което бе определено като “солова акция”, е отказало президента (2002-2012) Георги Първанов да посети българската общност там. Това научи Клуб Z от източници от Външно министерство.

За готвената, но в последствие отменена визита потвърди самият Първанов. "Не знам чия идея е била първа, не мога да твърдя, че е моята", заяви той пред Клуб Z. По думите му, когато научил, че и министърът ще ходи в Одеса, се отказал да предприема същото пътуване, защото нямало смисъл. Първанов щял да пътува за Болград през Одеса, където и Вигенин имал срещи.

Злите езици във Външно обаче говорят, че Вигенин пръв научил за намеренията на Първанов и решил да го изпревари, за да не се появят коментари впоследствие, че правителството не оказва достатъчна подкрепа на българската общност в Украйна, която се намира в деликатно положение.

Въпреки че от екипа на Вигенин определиха подобен сюжет като "пълна глупост", има известно разминаване в твърденията на Първанов и на говорителя на МВнР Ивайло Кашканов. Първанов каза, че, готвейки се за визитата, е уведомил Външно. "Нямаме подобна информация", заяви обаче Кашканов.

Става въпрос за посещението на Вигенин от 4 и 5 март. Тогава от МВнР дойде съобщение за срещи на Вигенин в Киев, които не присъстваха в дипломатическия календар на сайта на институцията, указващ месечната програма на външния министър.

“Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна и очакваме новото правителство заедно с международната общност да създаде необходимите условия за деескалация на напрежението и трайна стабилизация на страната”, били думите на Вигенин след срещата му с временния президент Александър Турчинов, които създадоха брожения у нас - получил ли е той “мандат” от правителството и парламента да изразява българската подкрепа за украинската опозиция.

В Киев Вигенин разговаря още с вицепремиера Владимир Гройсман, с външния министър Андрей Дещица, с председателя на партия УДАР Виталий Кличко и депутата във Върховната рада и специален пратеник на Украйна за Автономна република Крим Борис Тарасюк.

От съобщението на МВнР от тази дата става ясно и че министърът ни е лобирал за българското малцинство в Украйна, което по данни на ведомството наброява около 250 000 души.

Както Клуб Z писа, на 23 февруари Върховната рада отмени Закона за основите на държавната езикова политика, който предвиждаше възможността местните власти да предоставят статут на регионален език на малцинствени езици, ако дадената етногрупа съставлява повече от 10% от жителите на населеното място. Според този закон в някои райони на Бесарабия, където живеят компактни български общности, българският език бе приет за регионален. Това вече не важи. Отделно, при военни действия нашенците там, които имат украински паспорт, могат да бъдат мобилизирани.

„Важно е правителството на Украйна да предприеме мерки, с които да  ангажира всички граждани независимо от тяхната етническа принадлежност, така че всеки един да се чувства полезен за политическата и икономическата стабилизация на страната и да се сложи край на конфликтите и противоречията”, изрази надежда българският външен министър. Вигенин изказа и удовлетворението си "от отказа на г-н Турчинов да подпише решението на Върховната рада на Украйна за отмяна на Закона за държавната езикова политика в Украйна",  се казва още в съобщението на Външно. 

"Според Вигенин това е много важен знак към българите в Украйна, защото „сигналите, които бяха изпратени от българска страна и други страни-членки бяха чути”, допълват оттам. 

Преди дни Първанов бе "самоизключен" от БСП като отцепник заради алтернативния му на левицата проект АБВ.