Четири идеи за това как българската икономика може да расте по-бързо през следващите години предложи бившият финансов министър Симеон Дянков. Те са описани в негова статия за Института за международна икономика "Петерсън".

Според Дянков, който сега е ректор на московската "Новая экономическая школа", скритите резерви са в продължаването на строителството на инфраструктурата, особено в Северна България, в изграждането на логистични центрове, развитието на балнеоложкия и културния туризъм и индустриалния парк край Пловдив.

"Хората в България не могат да чакат няколко години, за да дадат резултат дългосрочните мерки в нереформираните отрасли. Те искат бързо да заживеят по-добре и има какво да се направи това наистина да се случи", категоричен е бившият финансов министър.

Следва пълният текст на статията на Симеон Дянков, която е озаглавена:

 

"България има проблеми, но и перспективи за растеж"  

 

Последната икономическа прогноза за България на Европейската комисия, която бе публикувана на 26 февруари, предрича ръстът на БВП през 2016 г. да падне наполовина от този през 2011 г. - от 2 на 1 процент. Публичният дълг се очаква да се удвои за същия период. През 2011 г. той е възлизал на 15,7% от БВП, а ще догодина ще достигне 30,3 на сто. В допълнение, България отчита най-високата средногодишна дефлация в рамките на ЕС за 2014 година - 1,6%. Заключението на Еврокомисията е, че "потенциалът за растеж на страната се очаква да бъде нисък", а също и че съществуват "нарастващи притеснения за фискалната устойчивост".

За да добави сол в раната, икономическата прогноза на Комисията, тя обръща внимание и на колизията в банковия сектор от миналото лято и заключава, че се "нуждаем от силен, заслужаващ доверие и прозрачен банков регулатор". Заявяват се и сериозни опасения относно надеждността на докладваните данни за българския финансов сектор. С други думи, надзорна дейност на Българската народна банка най-меко казано е поставена под съмнение.

Накрая в доклада на ЕК се изброяват нереформираните сектори, които дърпат надолу публичните финанси и икономическия растеж. Това са: пенсиите, здравеопазването, университетското образование, енергетиката, железниците и правосъдието. За всеки от тези нереформирани сектори има и препоръчителни мерки за изход от ситуацията. Така например за пенсиите се препоръчва да започне увеличаване на пенсионната възраст с по 4 месеца на година до достигането и до 65 години както за мъжете, така и за жените. Също така се предлага и ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и засилен контрол над пенсиите по болест. В доклада се отбелязва, че броят на случаите на ранно пенсиониране поради заболяване се е удвоил от 2010 г. Подобни дългосрочни структурни промени биха увеличили перспективите за растеж в България.

Това, което анализът на ЕК не казва е какви средносрочни мерки трябва да се вземат, за да се подобрят възможностите за ръст на БВП. Това е важно, защото хората трудно могат да понесат да чакат няколко години да дойдат по-добрите времена. Младите българи емигрират масово към по-богатите европейски държави.

Ето четири идеи, които могат да стимулират растеж в средносрочен план:

Първо - инвестираме сериозно в пътната инфраструктура. Това вече беше направено в предишното правителство с министър-председател Бойко Борисов, когато аз бях вицепремиер. Сега трябва да се наблегне на Северна България, където икономиката изостава. Изграждане на главната магистрала, свързваща региона ("Хемус") ще имат висок мултипликационен ефект върху свързаните с тях икономически дейности, както и за селското стопанство и търговията. Международният валутен фонд пресмята, че в страни със средни доходи като България, мултипликационния ефект от основната инфраструктура е от порядъка на 4 до 6. С други думи, всяко евро, инвестирано в магистрали, връща 4-6 евро от допълнителна стопанска дейност.

Второ - да се създадат логистични и бизнес центрове в близост до границите с Румъния, Гърция и Турция. Те трябва да са на местата, където е инвестирано в инфраструктурни проекти и са създадени по-добри и по-бързи транспортни връзки, по вода, пътища и жп релси. След като основната инфраструктура е налице, правителството може да позволи създаването на логистични и бизнес паркове, чрез които да се "краде" бизнес от съседните държави. България се радва на най-ниските корпоративни и дивидентни данъчни ставки в региона. Така че с подходяща промоция тя може да примами европейските предприятия да извършват своята логистика у нас. Така например, наскоро бе пуснат в експлоатация мост на река Дунав, който свързва българския град Видин с Румъния и дава възможност за привличане на транспорта към  Централна Европа, който преди минаваше през Сърбия и Унгария. Сега, търговия може да преминава от пристанищата на Гърция през България и след това през Румъния и Унгария да продължава към Австрия, Германия и други точки на север.

Трето - България да стане целогодишна туристическа дестинация. Миналата година осем и половина милиона туристи са посетили страната. От тях около два милиона са дошли да карат ски, а останалите да се радват на летните месеци по Черноморието. Но България е и най-богатата европейска държава на природни извори и разполага с невероятни възможности за спа туризъм. Плюс това има различни археологически обекти, датиращи от времената на траките, древните гърци, римляни, готи, ранната българска държава, и османците. В случай че сектора се организира около тези дадености, делът на туризма може да допринесе още повече от сегашните 13 процента от БВП.

Четвърто - Има резерви за увеличаване на производството на авточасти и на хай-тек индустриалния център край Пловдив. В региона около втория по големина град в България вече работят около 30 000 висококвалифицирани работници в почти 400 предприятия. Това включва съживяване на професионалното образование в средните училища и университетите в града, за да се осигури допълнителен приток на квалифицирани служители. Трябва да има готовност с кадри в сектори, които отбелязват бърз растеж.

Това, разбира се, само някои възможности. Има и други добри идеи, които би трябвало да се вземат предвид. Въпросът е, че би било полезно, ако в бъдеще Еврокомисия предлага решения на България, а не само да дава подробна информация за проблемите.