На България, която е почти 100 процента зависима от руския газ, й липсва политическа воля да изгради интерконектори на границите си и да намали тази зависимост.

Това заяви Брендан Девлин - съветник в Генерална дирекция "Енергетика" в Еврокомисията, съобщи изданието "Юрактив". Девлин направи констатацията два пъти на събитие в Брюксел, организирано от Центъра за европейски проучвания - мозъчен тръст на Европейската народна партия (ЕНП). 

"Има редица възможности, но им се пречи да се случат не поради някакви физически проблеми, а поради регулационни ограничения. И тези ограничения са резултат от политическо ограничение, наложено от правителствата в региона. Това не е физически проблем, а е провал на политическата воля и провал при прилагането на Третия енергиен пакет в пълния му вид в засегнатите страни", каза Девлин.

По-добрите енергийни интерконекторни връзки между страните членки са основна част от плановете на Еврокомисията да създаде Европейски енергиен съюз.

Девлин припомни срещата на високо равнище за Югоизточна Европа от 9 февруари в София. Тя бе организирана от зам.-шефа на Еврокомисията Марош Шефчович и бе посветена на проблемите на региона след отказа от "Южен поток", чиито тръби можеха да минат през България. Той обаче изтъкна, че на срещата били обсъждани изводи на Комисията още от 2008 г., тъй като оттогава досега не бил постигнат особен напредък.

Енергийният съветник посочи няколко примера.

За газопровод, който да свързва София с Ниш в Сърбия, са отделени достатъчно средства. Изграждането обаче не напредва, заради "нежеланието отчасти на местните власти да реализират проекта", каза той.

Същото важи и за интерконектора на границата между Гърция и България, известен като ГБИ, или "Стара Загора-Комотини". Девлин заяви, че "частни корпоративни интереси не за заинтересовани в напредъка". Но той допълни, че няма причина, поради която местните власти да не могат да настояват за реализирането на проекта.

Третият замразен проект, посочен от служителя на Еврокомисията, е интерконекторът "Кулата-Сидерокастро" за реверсивно подаване на газ между България и Гърция. По него ще тече газ от вече съществуващия терминал за втечнен природен газ "Ревитуса" от бъдещия завод, който може да бъде в Кавала в Северна Гърция.

България и Турция все още не могат да се разберат за реверсивно подаване по съществуващия трансбалкански тръбопровод. България и Румъния не са се разбрали за реверсивен поток. в Черна вода, през румънско-българския интерконектор, каза Девлин.

Той посочи, че специално България има голямо бъдеще в много по-либерализирания енергиен пазар, тъй като граничи с най-много на брой държави. Тя има граница с Румъния, Сърбия, Гърция, Македония и Турция и има "газопреносна мрежа, която е перфектна, по която можете да пренасяте газ към различни пазари".

"Имате всичко, просто трябва повече политическа воля", смята Девлин.

Накрая той изтъкна, че Еврокомисията се опасява, че "ново предложение за голям тръбопровод" може отново да забави печалбите, които могат да бъдат постигнати веднага със сравнително малко усилия и ресурси.

Изглежда, България се интересува само от големи проекти. Страната се стреми към хипотетично съживяване на тръбопровода "Набуко" и иска Русия да се върне към проекта "Южен поток", отбелязва "Юрактив".

Българският депутат Владимир Уручев, който говори на конференцията, категорично отрече да има липса на политическа воля. Той заяви, че интерконекторите са били приоритет на няколко български правителства и че пречката за завършването на проектите е липсата на обществени фондове.