Административният съд пусна парите на Националния филмов център, блокирани от жалба на Росица Караджова. Решението на магистратите е от 18 февруари и е окончателно. Войната й срещу НФЦ свърши. Лентите, които спечелиха най-висок брой точки на блокираната пролетна сесия миналата година, ще бъдат снимани. Една от тях е на Николай Волев, който трябваше да се завърне в киното след 13 години пауза.

Битката на Караджова срещу системата в началото  изглеждаше справедлива. В гласуването на комисията действително имаше нарушения – председателят Евгений Михайлов се оттегли от НФЦ, след като стана ясно, че е преписал аргументите на друг член на журито – Геновева Димитрова. Вотът обаче не беше повторен. И в крайна сметка от действията на Караджова пострадаха колегите й, парите за техните филми не можеха да бъдат пипани, докато съдът не се произнесе.

Проектът на Николай Волев за пълнометражен филм „Извън пътя” получи най-висока оценка на пролетната сесия на Филмовия център през 2014-а. Около година след като режисьорът спечели държавната субсидия той все пак получи зелена светлина за снимки, системата на раздаване на пари в киното обаче остава в зоната на здрача, затова и в територията на скандала. Ето един – и. д. директорът Георги Чолаков бе уличен в конфликт на интереси, след като допусна на извънредната сесия миналата година да кандидатства за субсидия „бившата“ му фирма „Геополи“, в която уж вече нямал участие, но тя кой знае защо се намира на личния му адрес и самият той се случва да вдига телефона й.

Междувременно беше обявен конкурс за директор на Националния филмов център. След първия кръг по документи бяха допуснати четирима кандидати, но по неясни причини изборът все още не е стигнал до развръзка, месеци наред комисия за интервю с кандидатите не е формирана.

Претендентите за поста са самият Георги Чолаков, Александър Донев, бивш шеф на НФЦ, Владимир Гюров и Любомир Янакиев.

Докато чака пак да се яви на конкурс за директор, Чолаков издаде абсурдна заповед, според която продуцент, кандидатстващ за пари в НФЦ, може да бъде само онзи, който вече е получавал пари от НФЦ. Така дебютантите не могат да дебютират с държавни пари.

Караджова се опита да спре финансирането и на десетте филма, спечелили декемврийската сесия миналата година. Но не успя. Ако го беше направила, киното ни щеше да преживее нулева година. Напънът беше за революция, но се оказа просто сражение на един аватар с неясен субект, криещ се зад него.

В Националния филмов център очевидно е нужно сериозно сътресение. За съжаление героите в тези битки, които най-често са си обикновени скандали, нерядко са претенденти от края на опашката. И докато талантливите режисьори, които така и не успяват да се доберат до парите за кино, отпускани със закон от държавата, продължават да си мълчат, киното ни ще продължава да потъва в блатото. НФЦ явно и занапред ще раздава безконтролно субсидии за проекти, които след това никой освен роднините на екипа няма да гледа. Не, никой не иска новото българско кино да следва холивудските касови образци, както биха подхвърлили ехидно някои от висотата на кухите си камбанарии. Макар че защо не? Да не са по-лоши от „Козелът“, например, или от „Виктория“! С едно или две изключения, по време на прехода родните кинаджии така и не успяха да произведат филми, които да вкарат зрители в салоните. Повечето ленти се целят единствено във фестивална публика, за широкия екран са негодни.

Но дори тъпите филми не са най-големият проблем на Националния филмов център. Онова, което всички в тази агенция крият, са големият брой субсидирани от държавата и незаснети филми. Спечелили са парите и си ги харчат. Но не за кино.

Диляна Димитрова, площад Славейков