"Няма. Минете пак другата седмица".

Този познат отговор отпреди няколко десетилетия описва икономиката на късния социализъм, която вече не е тайна. По случай 135-ата си годишнина БНБ публикува на своя сайт годишните си отчети от 1980 г. до 1989 г. Тогава документите са носели гриф "Строго поверително от особена важност" и някои от тях са били отпечатвани само в един екземпляр плюс още едно фотокопие.

И картината не изглежда никак добра:

Хроничен дефицит на стоки и услуги, непрекъснато увеличаване на дълговете на държавните фирми, постоянен ръст на депозитите на населението, защото на практика хората е нямало какво да купят с парите си, изкуствено потискана инфлация заради държавно определяните цени на стоките, скрит бюджетен дефицит и като цяло, слабо ефективна и неконкурентоспособна икономика. 

Това обяснява защо отчетите са били толкова дълбоко засекретени - просто не са били за показване.

А колко имате в книжка?

С този въпрос хората се питаха колко пари имат на депозит в банка. Разкритите документи показват, че през 1980 г. - последната от "седмата петилетка", средната месечна заплата на работниците и служителите е била около 184 лева. "В книжка" обаче хората са имали средно десет повече - статистиката показва, че средният влог на човек е бил 1163 лева.

В същото време населението е получило 649 891 броя заеми със среден размер от 733 лева.

Няколко години по-късно магазините са още по-празни и хората продължават да спестяват. През 1988 г. средният размер на влог вече е почти два пъти по-голям - 2048 лева. Тогава лихвата по влоговете в Държавната спестовна каса е 1% годишно, като размерът й не е бил променян от 1974 г. А голяма част от влоговете, които са за покупка на все недостигащите по времето на социализма автомобили, дори не се олихвяват. (т.нар. вноски за кола)

И в склада го няма

Днес на пазара се продава всичко, стига човек да има пари. Но през годините на социализма е точно обратното. Ако сте гледали култовия филм "Баш майстора", в който се вижда как хората се редят на опашки за тухли и други строителни материали и трябва да си Тодор Колев (той сам играе ролята), за да минеш по-напред, нещата ви стават ясни.

От отчетите на БНБ се вижда защо социалистическото стопанство се нарича "икономика на дефицита". Само през 1979 г. стойността на недоставените на населението асортименти от стоки е възлизала на 571 млн. лева. Хроничният дефицит продължава да расте и до края на социализма поради невъзможността на икономиката да осигури достатъчно стоки, услуги и жилища по предвидените планове. Няма и достатъчно нови жилища. През 1989 г. вместо предвидените по план 90,8 хиляди жилища са построени едва 38,8 хиляди - два пъти по-малко.

Скрита инфлация

За периода 1970-1988 г. икономиката е нараснала с 285%, като средният годишен доход (така е наричан ръстът тогава) е бил 6 на сто. В същото време масата на свободните парични средства се е увеличила с 510% - средно с 9,5 на сто годишно. Така се генерира скрита инфлация, защото цените на стоките и услугите са определяни от държавата и не са се променяли с десетилетия.

Още по-сериозен проблем се натрупва и от голямото разгръщане на т. нар. капиталово строителство - изграждане на нови предприятия и мощности, което не може да бъде осъществено заради недостатъчния капацитет на строителните фирми. Режат се ленти на нови обекти, но изпълнението им не може да върви по план. Незавършеното строителство продължава да нараства, като в края на 1988 г. възлиза на 12,641 млрд. лева. И днес страната е осеяна с недовършени "паметници на социализма".

През 1988 г. - последната цяла година на социализма, общата задлъжнялост по банковите и държавните кредити на държавните предприятия достига 19,320 млрд. лева. Увеличава се и общата задлъжнялост на предприятията, които са в тежко финансово състояние. Картината става все по-притеснителна.

Кредити на вятъра

И по времето на социализма е имало кредити за "наши фирми", като държавата сама е нарушавала собствените си правила. През 1988 г. фонд "Държавно кредитиране", който е предназначен за по-дългосрочни кредити на предприятия, които не могат да получат друго финансиране, продължава да налива пари без да има необходимите приходи. 

Вместо с бюджетни средства фондът запълва средствата си от 1,725 млрд. лв. с кредити от БНБ, пари от резервния фонд на ДЗИ и от прираста на спестяванията на населението в Държавната спестовна каса.

"Тези средства са насочени към инвестиции, които не могат да ги върнат дори в рамките на максимално допустимия срок от 20 години", възмущават се от БНБ.

Външните дългове в също се увеличават, като в периода 1986-1988 г. нарастват с по 1,5 млрд. валутни лева (около 1,8 млрд. долара!) годишно.

Преди катастрофата

Факт е, че въпреки всичкото тупане по гърдите и епитети като "нация техническа", преизпълнени планове и петилетки, в края на 80-те години на миналия век българската икономика е изключително слабо конкурентна. И това се вижда от отчетите на БНБ:

"Ограничавайки развитието си предимно вътре в страните и най-много в братската общност, ние загубихме възможност да поддържаме всяко наше производство на равнището на обществено необходимите разходи, т.е. конкурентоспособно в световен мащаб...

Най-голямата икономия на обществен труд, най-икономичните конструкции, най-икономичните технологии се оказаха не при нас.
През 1988 г. най-развитите в икономическо отношение страни са имали производителност от около 20-23 хиляди щатски долара на човек от населението. А по груби оценки на БНБ в България същият показател е едва 2000-2400 щатски долара."

"Прилаганата при възприетия в СССР, у нас и в други братски страни модел на развитие и система на монополно ценообразуване води до своеобразна поквара у производителите. Вместо непрестанно да се снижават разходите, да се търсят по-икономични конструкции, по-икономични технологии, производителите непрекъснато водят борба с държавните органи за по-изгодни цени", казват експертите на БНБ.

Всичките тези проблеми се стоварват накуп през 1989 г., когато на фона на сложната политическа обстановка икономиката спада с 1,5% спрямо 1988 г. Така трупаните с десетилетия икономически дисбаланси в някаква степен предвещават и смяната на политическия модел, която стана след 10 ноември 1989 г.